Прочитате мисълта си на билборд.
Обажда се точно човекът, за когото говорите в момента.
Виждате една и съща марка кола навсякъде по улиците цял ден.
Всеки път, когато си погледнете часовника той показва: 10:10, 13:13, 15:15…
Сещате се за какво говоря:
Казвате нещо и някой незабавно го повтаря по телевизора.
Прочитате мисълта си на билборд.
Обажда се точно човекът, за когото говорите в момента.
Виждате една и съща марка кола навсякъде по улиците цял ден.
Всеки път, когато си погледнете часовника той показва: 10:10, 13:13, 15:15…
И така нататък…
Дали това са просто съвпадения, дали е въпрос на случайност или е някаква синхроничност с по-дълбоко значение? Такива събития зачестяват напоследък, така че се нуждаят от обяснение.
От една страна, възможно е да е съвпадение, но от друга – прекалено много повтарящи се съвпадения будят подозрение, нали така?
Ами ако Съдбата ни дава някакъв знак, какъв ще е той? Как да различим правилното послание?
Съществува теория, според която всичко зависи от НАБЛЮДАТЕЛЯ. В квантовата физика са направили експеримент, в който бомбардират един екран с електрони, като поставят прегради пред екрана, за да видят как електроните си взаимодействат с тях.
Интересният резултат от експеримента е, че когато учените наблюдават преминаващите електрони, те се държат като частици – отпечатват се върху екрана според пролуките, през които са минали. Наглед няма нищо учудващо, тъй като ние знаем, че електроните са частици, нали така? Да, обаче, когато спрели да наблюдават преминаващите електрони учените установили, че електроните започват да се държат като вълна – по екрана се появяват образи от интерферентно взаимодействие с пролуките в поставената преграда.
Ясно е само едно – че електронът няма как да бъде едновременно и частичка, и вълна – така, както аз не мога да съм и магаре, и човек едновременно.
Но експериментът е повтарян толкова много пъти досега, че не оставя място за съмнение – всичко зависи от НАБЛЮДАТЕЛЯ, а не от наблюдавания обект.
Твърде странно нали? В науката го наричат „избирателна пропускливост”, като вече става дума не за електрони, преминаващи през някакви прегради или за клетъчни стени, които пропускат дадени вещества, но други – не, а за функциите на нашето съзнание и за връзката им с информацията, която то получава от сетивата. Оказва се, че тази информация не зависи толкова от това, което сетивата ни реално регистрират във външни свят, а по-скоро от нашите нагласи и предпочитания за него. Или, казано още по-точно, от очакванията ни. Накратко, всичко зависи от Наблюдателя, а не от наблюдавания обект.
Примерно, след като гледах филма „Италианска афера”, аз навсякъде виждат коли с марката Мини-купър. Цял ден ми изскачаха пред очите. Не, че ги е нямало преди, просто не съм ги забелязвал. Но, след като филмът е изострил вниманието ми към този модел, вече съм запомнил само него от милионите други автомобили, които съзнанието ми е регистрирало, че участват в трафика през онзи ден.
Що се отнася до часовника, то има безброй обяснения за „еднаквите” показания на циферблата. Веднъж по случайност сме видели 11:11, чели сме в някаква книга, че това е много специален знак от Съдбата и съзнанието ни го е регистрирало като нещо важно. През деня сме си поглеждали часовника много пъти и сме виждали всякакви комбинации, но сме регистрирали в съзнанието си единствено и само тези, които отговарят на нашите представи, очаквания и нагласи.
Нагласата, че се случва нещо специално!
По същия начин могат да се обяснят повечето синхроничности, случайности или съвпадения. Но има и друг важен момент. Те, все пак, са по-редки като явление. Ако се настроим на вълна „случайности”, обаче, ще ги преживяваме почти всеки ден. По много пъти. Излиза, че от Наблюдателя зависи не само това, което вижда, но и това, което преживява. Което се случва в неговия живот.
Интересно, нали?
