Циркулиращите от известно време слухове, че Судан отменя споразумението за изграждане на руска морска база на крайбрежието си, се потвърдиха. Защо суданското правителство реши да наруши своите задължения, как в случая са замесени американски сенатори и какви последици ще има случващото се за Судан?
Суданските власти се оказаха истински господари на думата си – в смисъл, че решиха да си я върнат назад. Ръководството на тази страна реши “да преразгледа споразумението” за изграждане на своя територия на руска военноморска база.
Самото споразумение беше постигнато през декември 2020 година за 25 години. Според него, на суданското крайбрежие на Червено море трябваше да се построи пункт за базиране на руски бойни кораби, където едновременно да може да се намират до четири съда (включително с ядрен двигател), а също така да има постоянно руско военно присъствие от 300 бойци. Благодарение на тази точка Москва получи възможност да осигури своето постоянно военноморско присъствие във важен за световната търговия регион: край Суецкия канал (през който минава потока стоки между Европа и Азия) и Персийския залив (където е съсредоточена значителна част от световните запаси на въглеводороди).
В същото време Судан не оставаше с празни ръце. Съгласно условията на подписаните споразумения, Русия не само прехвърля военна техника на страната безплатно, не само се е задължава да даде пари за модернизация на пристанището, но и де факто поема задължението да поддържа реда и реда край базата и като цяло в Източен Судан (където позициите на противниците на суданските власти са силни).
„Изграждането на голяма военна база в Порт Судан е един от най-важните лостове на икономическото възраждане на региона, през който, наред с други неща, минава основният износен нефтопровод от Южен Судан. Оттам се планира изграждането на трансафриканска железница и път към южната част на Судан “, коментира Руският институт за Близкия изток.
Щатите да помогнат
В същото време обаче за Судан въпросът за разполагането на руската база първоначално имаше външно измерение – като част от дълъг и труден процес на нормализиране на суданско-американските отношения. А властите на Судан засягаха темата всеки път, когато преговорите им за нормализиране на отношенията със САЩ стигаха до задънена улица. В края на миналата година процесът на нормализация рязко се ускори – САЩ предприеха редица стъпки към суданското ръководство. САЩ извадиха страната от списъка на съучастниците в тероризма и през март 2021 г. предоставиха краткосрочен заем от 1,15 млрд. долара за изплащане на суданския дълг към Световната банка.
А в началото на май двама американски сенатори от комисията по външни отношения на Сената на САЩ Крис ван Холен и Кристофър Кунс (последният беше един от кандидатите за ролята на държавен секретар в администрацията на Байдън) посетиха Судан на инспекция, и обещаха нови траншове финансова помощ. Изключително важно и необходимо за Судан, чиято икономика буквално балансира на ръба на колапса.
През последните години тя се сви няколко пъти (до 19 млрд. Долара), а общият външен дълг през април 2021 г. възлиза на около 60 млрд. долара – тоест три пъти БВП на страната. Освен това дългът расте с всяка изминала година – макар и само заради колосалния търговски дефицит. През 2020 г. Судан е изнесъл 3,8 млрд. долара стоки и е внесъл 9,2 млрд. долара.
Всъщност от началото на май се носят слухове, че суданските власти възнамеряват да оттеглят обещанията си към Русия. Според ръководителя на Генералния щаб на страната Мохамад Усман ал-Хюсеин, ако по-рано Судан “се ограничаваше само до военно сътрудничество с Русия и Китай,” сега има възможност “да си сътрудничи със САЩ и западните страни”.
Кой ще плати
Вероятно отказът от поставяне на руската база ще се превърне в елемент от това сътрудничество. Отказ, за който Западът (който не иска руски кораби на входа на Суецкия канал) ще бъде готов да плати щедро и да опрости част от суданския дълг. Е, или не да плати сам, а да принуди партньорите от Парижкия клуб (които представляват значителна част от суданския външен дълг) да отпишат тези пари.
Судан има друга възможност за действие – властите могат просто да организират търг между американците и руснаците. Тоест, вместо окончателен отказ за изграждането на базата, на Москва ще бъде предложено да наддаде на предложението на Вашингтон и да предостави спонсорска помощ на Судан в замяна на поддържането на договора на базата на руския флот. След това, в най-добрите ориенталски традиции, ще се обърнат към САЩ с предложение да наддадат с по-изгодно от руското предложение. И така в кръг. Досега Русия не е реагирала ясно на такива перспективи, предложени от суданските власти. „Ние сме в постоянен контакт със суданската страна по дипломатически канал. Ще се справим с този въпрос ”, казва прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
Вече е възможно обаче да се предвиди реакцията с висока степен на вероятност. Русия няма да участва в пазарлъците, за да не създаде подобен прецедент в отношенията с други партньори. Тя също няма да ругае и да се възмущава – това не е нейният стил. Москва няма да принуди Судан да изпълнява задълженията си – за това тя няма достатъчно влияние (обемът на износа на Русия за Судан е едва 374 милиона долара и внася судански стоки на стойност от едва 182 000 долара). Ако някой трябва да принуди Судан, това са неговите арабски приятели-спонсори в лицето на Египет и ОАЕ , които самите се нуждаят от руска база в района на Червено море (като гарант за стабилност и противовес на засилващото се турско влияние в региона) .
Времето ще накаже
Русия дори няма да накаже Судан за нарушаване на договора (ще поиска връщането на оборудването, което е прехвърлила на тази африканска държава по споразумението – например учебен военен кораб). Ако някой ще наказва Судан за това решение, това ще е времето. Като се отказаха от споразумението с Москва с надеждата да подобрят отношенията със Запада, суданските власти показаха, че не са в състояние да се учат от грешките. Грешките, допуснати от други лидери, решили да играят по този начин.
От грешките на Иран, който (след сключването на ядрената сделка със Запада) прекрати редица договори с руските компании, за да ги предоговори с италиански, немски и френски . Защото той вярваше: а) западното качество е по-добро; б) договорите ще се превърнат в инвестиции в укрепване на политическите връзки с европейските столици. Всъщност Европа отказа да изпълни договорните си задължения, след като САЩ възстановиха санкциите – и Техеран остана с празни ръце. Без стоки, без репутация, без пари – и с развалени руско-ирански отношения.
От грешките на Беларус, чийто президент Александър Лукашенко разнообрази не само икономическите, но и политическите отношения с Русия чрез Запада. В резултат той се постави в зависимост от САЩ и ЕС – от което те се възползваха, като открито и демонстративно се намеси във вътрешните работи на Беларус чрез “вратичката” за правата на човека (и тази “вратичка” е много по-широка в Судан, отколкото в Беларус). И когато той отказа да следва ценните указания, те му наложиха санкции. След това той беше принуден да лети до Путин в Сочи с молба да спаси белоруската икономика.
И накрая, по грешките на Кадафи и неговата Либия. Които платиха най-високата цена за опита си да разнообразяват и да се надяват на приятелство със Запада – със собствения си живот. В резултат на това сега няма нито Кадафи, нито Либия (която се превърна в територията на воюващите племена). А Судан, с огромния си брой вътрешни противоречия, също има такава перспектива на хоризонта, ако е безразборен при избора на приятели и партньори.
