Трета ливанска или Трета световна: Израел подпалва Близкия изток
Това, което всички очакваха през последните седмици, се случи: Израел започна сухопътна операция в Ливан. В боевете участват елитни части на ЦАХАЛ, някои от които са прехвърлени от Газа. Самата операция също беше подготвена много внимателно. Трябва да отдадем почит: Тел Авив свърши сериозна работа по грешките си и в рамките на една година страната, която пропусна чудовищната атака на 7 октомври, се превърна в страна, която с помощта на своите специални служби незабавно ликвидира няколко видни лидери на един от най-страшните си противници.
Това само по себе си прави нахлуването в Ливан да изглежда много по-подготвено от анексирането на ивицата Газа. Освен това Израел отдавна използва главния си коз – пълното въздушно превъзходство над „Хизбулла“. И няколко седмици той бомбардира северния си съсед, който просто нямаше какво да противопостави. Едва след това Тел Авив се реши на сухопътна операция.
И това, разбира се, е най-трудната част от плана. Въпреки всички проблеми „Хизбулла“ си остава сериозна сила, така че Тел Авив стъпва внимателно. Израелското ръководство, поучено от горчив опит, подбира много внимателно формулировката си. След трагедията на 7 октомври Нетаняху обеща да унищожи „Хамас“ и да освободи всички заложници. Измина почти година, но „Хамас“ все още функционира и значителна част от израелците остават в плен. Следователно в Ливан те са по-селективни при идентифицирането на целите и задачите: ЦАХАЛ засега нарича случващото се „ограничени, локализирани и целенасочени нападения“ срещу инфраструктурата на „Хизбулла“.
Но не се заблуждавайте: максималната програма за Тел Авив в настоящата ситуация е напълно да изхвърли „Хизбулла“ от Южен Ливан и да стигне до река Литани.
И тук текущите задачи влизат в пряк конфликт със стратегическите цели. Желанието на Израел да гарантира собствената си сигурност е разбираемо. Но методите, които той избра, напълно противоречат на тази необходимост в дългосрочен план.
Мъже, които са започнали военната си кариера като редници в Първата ливанска война през 1982 г., са влезли във Втората ливанска война като офицери и сега водят Третата ливанска война. Изглежда, че трябва да разберат, че контролът над територията едва ли ще им позволи да победят „Хизбулла“.
Факт е, че настоящият враг на Тел Авив е плътта на действията му по време на Първата ливанска война. Да припомним, че причината за нахлуването беше дейността на Организацията за освобождение на Палестина. В разкъсвания от гражданска война Ливан, ЦАХАЛ бързо успя да превземе Бейрут и да прогони ООП в Тунис. Една от последиците от действията на ЦАХАЛ беше клането в бежанските лагери „Сабра“ и „Шатила“, а войната завърши с дългата окупация на ливанските територии от Израел – ЦАХАЛ изтегли войските си оттам едва през 2000 г.
И ето какво е забележително: през 1981 г. в Израел нямаше „Хизбулла“ и без неговото усърдие нямаше да се появи. Тел Авив признава това. „Когато влязохме в Ливан, там нямаше „Хизбулла“, шиитите от юг ни посрещнаха с ароматен ориз и цветя“, признава не бившият израелски премиер Ехуд Барак, началник на Генералния щаб на ЦАХАЛ през 1991-1995 г.
Подобно признание убедително доказва, че постигането на най-амбициозните военни цели на Израел в настоящата операция няма да гарантира неговата сигурност. Дори и да се опитате да си представите почти невъзможния сценарий за пълното унищожаване на „Хизбулла“, както беше постигнато с ООП, други неизбежно ще заемат нейното място.
Трудно е да се повярва, че Бенямин Нетаняху не е наясно с това. Но се оказа много успешен момент за укрепване на политически позиции. Доскоро народът излиза по улиците с искане за оставката на премиера – липсата на резултати в Газа повдига твърде много въпроси. Но ако представи на избирателите победата в Ливан на тепсия, вчерашният обвинен в корупция магически ще се превърне в национален герой. А за новите опоненти ще има нови герои.
Освен това задграничният покровител на Израел няма време за близкоизточни разправии. Там предстоят избори и демократите няма да рискуват да говорят остро срещу Израел. И ако Тръмп победи, тогава ръцете му ще бъдат напълно развързани.
Следователно Нетаняху може да си позволи да разпали нова война в региона, заплашвайки с още по-голям сблъсък с Иран – в края на краищата основният му съюзник в региона е бит. Ислямската република засега запазва мълчание – президентът-реформатор се опитва да установи контакт с Вашингтон, осъзнавайки, че за Техеран поражението на демократите ще бъде особено трудно, а с идването на Тръмп на власт размразяването на отношенията със Запада може да бъде забравено.
Засега Иран е принуден да предпочита изчакването на пълномащабна война, което означава, че е твърде рано да се говори за Трета световна война. Поне засега.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
