Премиерът е доказал, че може да прави монументални гафове в най-неподходящия момент
Европредседателството на България още не е започнало, но вече тече препирня кой ще е виновен за провала му. Най-силно наду алармата премиерът Бойко Борисов, който на четвъртия конгрес на партията си изригна срещу парламентарната опозиция: “БСП не искат успешно председателство. Ако могат да го провалят, ще го провалят. Най-гадната дума е завист”.
Борисов обясни интригата. От завист бесепарите готвят вот на недоверие към правителството преди Нова година. “Точно сега – за европредседателството, решили. Как си го представят физически… как се водят заседания на Съвета (на ЕС) без правителство?”
Ако се опитаме да си го представим, ще видим, че така не става. Борисов е спокоен, че опозицията няма достатъчно сили да го събори. Затова отсече: “Само ние можем да се свалим, защото социологическите проучвания показват, че другият вариант е БСП и ДПС. Да, никой не е в състояние да ни събори освен самите ние.” Защо тогава трябва въобще да води дебат за провал на българското председателство на Съвета на ЕС? Може би точно по тази причина – защото никой друг освен Борисов не може да го провали.
Той остава единствен рисков фактор,
който трябва да се наблюдава внимателно. Въпросът е има ли такъв потенциал и защо би го направил? За целта трябва да се видят големите теми през българския мандат и как Борисов се отнася към тях. Най-важната тема за всички държави е подготовката на следващата 7-годишна финансова рамка, която ще определи кой колко ще внася и получава от бюджета на ЕС, както и за какво ще се харчат стотиците милиарди евро. България основателно трепери да не бъдат орязани кохезионните фондове, от които идват подарените й пари за инфраструктура, земеделие и други важни икономически дейности. От този паричен поток се отклоняват и ручейчетата към подходящи хора и фирми, включително и за пропагандните цели на управляващите.
Като председател на Съвета на ЕС България ще има само координираща роля и дори ще трябва да се държи възможно най-скромно,
за да не буди подозрения, че дърпа чергата към себе си
Водеща роля ще има Европейската комисия, която ще трябва да предложи цялостната рамка и бюджетните пера. В нея пък главен изчислител ще бъде комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер. Само преди година този възлов пост се заемаше от българката Кристалина Георгиева. Тя го заряза, след като с подкрепата на Борисов направи неуспешен опит да измести на финала от състезанието за генерален секретар на ООН първата кандидатка на България Ирина Бокова. Некрасивата сцена удари по авторитета й в София и Брюксел и тя предпочете спешно да си намери работа отвъд океана на пост в Световната банка, създаден специално за нея. Пострада и авторитетът на Борисов, който се оказа толкова подкопан, че неговата фаворитка за президентските избори Цецка Цачева също се провали. А беше сигурен, че когото издигне, избирателите ще го харесат. Накрая и той предпочете временно да се скрие в опозиция, макар че сега се изкарва великодушен демократ, който е дал възможност и на други да се пробват във властта.
Гафът бе монументален и последиците му ще се чувстват по време на българското председателство.
Вместо български комисар за бюджета имаме германски
Той би трябвало да е национално безпристрастен, както изисква клетвата на комисарите, но няма как да не дава ухо какво смята Германия, която е най-големият нетен донор в бюджета на ЕС. По принцип донорите имат интерес да дават по-малко, докато нетните бенефициенти като България предпочитат по-голяма щедрост от тях. Колкото и да напряга слух, комисарят Гюнтер Йотингер скоро няма да чуе ясен звук от Берлин, защото там тепърва ще се преговаря за нова управляваща формула. Канцлерката Ангела Меркел ще се опита да повтори голямата коалиция със социалдемократите, но те няма да са готови за преговори поне до януари, когато българското председателство вече ще е стартирало. Ако сглобката в Берлин не стане, ще има нови избори и политическата криза ще се проточи неизвестно дълго.
Борисов направи и втора грешка след оставката на Кристалина Георгиева. Вместо да предложи възможно най-бързо заместник за мястото й, той забави процедурата може би по съвет от Германия. За овакантения пост България имаше готов кандидат – Ивайло Калфин, който по-рано бе заместник-председател на бюджетната комисия на Европейския парламент. От инат Борисов не го номинира, а дошлият във вакуума Гюнтер Йотингер, чиято компетентност е в друга сфера (юрист), покани Калфин за съветник. Затова пък България получи комисарски пост за цифровизацията, на който изпрати Мария Габриел да овладява терминологията му.
Цялата тази комедия от грешки
нямаше да се случи, ако Борисов не бе повел хорото. Той обича да води. Напоследък усвоява стъпките на европейски лидер. Така например друга голяма тема през българското председателство ще бъдат преговорите за Брекзит. Началото им е доста мъгляво и не се знае как ще се развият през първото полугодие. Британската министър-председателка Тереза Мей даже поиска да се засекрети най-важната клауза – размера на компенсацията, която Лондон ще трябва да плати за развода си с ЕС. Всички европейски ръководители се стараят да са сдържани, а един Борисов излезе пред журналисти в Брюксел да заяви, че предстои твърд Брекзит, което ще рече раздяла без финансово споразумение. “За съжаление все по-често се споменава възможността, че няма да има споразумение. Не го казвам от името на ЕС или на нашето председателство и не искам да бъда разбран погрешно. Но това е моето усещане”, каза той.
Реакцията в Лондон бе незабавна. “Дейли телеграф” писа на другия ден: “ЕС поддържаше старателно изградена фасада на единство пред лицето на Брекзит. Откритото говорене на Борисов е особено смущаващо, защото България скоро ще поеме ротационното председателство на ЕС, което означава, че ще председателства дискусиите за Брекзит сред 27 страни в ЕС от 1 януари”. Преведено на по-прост език, изданието казва на Борисов да не се изявява като политически дърдорко по време на председателството, защото думите му лесно могат да се припишат на целия ЕС. Кой обаче ще се осмели от близкото му обкръжение да го посъветва да мълчи умно. Тук е подходящо да се напомни българската народна приказка за магарето, което завели на пазар, а то ревнало гръмогласно. На въпроса защо реве точно там отговорило: “Аз, ако на такова голямо събрание не си покажа магарията, къде другаде?”
Смущаваща е също амбицията на Борисов да се изяви през българското председателство едновременно като
европейски и балкански лидер
Вярно е, че България има интерес да спечели симпатии у съседните държави като загрижена за техните интереси, но тя много трудно ще им проправи път за колективно сближаване с ЕС. Всяка от тях има специфични пречки, а някои взаимно си пречат заради неуредени спорове. В усилията си да се окичи с лаври на международен миротворец той навлиза непредпазливо в деликатна дипломатическа територия, където всяка непремерена дума може да значи много. Знае се, че слабото място на Борисов не е в мускулите, и затова на международни срещи редовно получава комплименти за широките си плещи, за черния колан и пр. Ако опиянен от договора с Македония, за който имат заслуги и други правителства, но само той се тупа в гърдите, реши, че постига успехи с неустоим чар, само въпрос на време ще бъде кога ще настъпи балканска мина.
Подозрението, че БСП или друга опозиционна партия ще му развали председателството, е крайно несериозно. Всички държави се редуват като ротационни председатели в ЕС, без да прекъсват националните си демократични процеси. Никой не напада опозицията си, че е вредна за международните изяви на правителството. Всъщност Борисов не се плаши, че някой ще му попречи да покаже на Европа какво представлява. Той иска да се възползва от председателството, за да натика в ъгъла своите опоненти, дори и доста безобидната извънпарламентарна дясна опозиция, която само го дразни. Става дума не за добро представяне пред чужденците, а за укрепване на властта му в България, която все повече придобива чертите на еднолично управление.
