Малка е вероятността катастрофалното изменение на климата да е неизбежно, а още по-голяма е вероятността да можем да направим нещо по въпроса.
Повечето хора, които разбират риска, са запознати с принципа на предпазливостта. Той се определя като „принцип, според който не трябва да се предприема действие, ако последствията са несигурни и потенциално опасни“, пише Едуард Ринг в свой материал за American Greatness.
Принципът на предпазливостта е важна ръководна концепция, когато се прилага към опита за смекчаване на последиците от изменението на климата. Възможността човешките емисии на въглероден двуокис да причинят катастрофални климатични последици се използва за обосновка на грандиозни промени в политиките, целящи намаляване или дори премахване на тези емисии. Непрактичността на това начинание се смята за незначителна на фона на потенциално ужасяващите последици от бездействието.
Неотдавнашна публикация в социалната мрежа X на известния англичанин Бен Голдсмит е отличен пример за този манталитет на действие. Голдсмит пише:
„Съмняващите се в изменението на климата имат една обща черта: те не разбират риска. Съществува немалък риск световните учени в областта на климата (и почти цялата научна общност) да са прави и да сме изправени пред заплаха, която може да доведе до края на цивилизацията. Всяка разумна стратегия за управление на риска би изисквала да се направи всичко необходимо за намаляване на този риск. Попитайте някой от тези луди, ако знае, че има 10% вероятност даден самолет да се разбие при следващия си полет, би ли се качил на него? Съмнявам се, че биха го направили, дори ако рискът беше 1%. А какво ще кажете, ако всички инженери, отговорни за този самолет, кажат, че той ще се разбие? Тези хора са днешният еквивалент на умиротворителите от 30-те години на миналия век, само че по-глупави и много по-опасни. Те трябва да бъдат дискредитирани и победени.“
Тук има какво да се разнищи, както и в саркастичната добавка на Голдсмит: „Климатолозите са тези, които печелят пари. Правилно. Не гигантските световни компании за изкопаеми горива и техните ръководители, платени лобисти и акционери.“
Освен че коментарите му в социалните мрежи представляват обобщение на алармисткото мислене „каквото и да ни струва“, нещо, което заслужава много повече анализ и критика, отколкото получава. Но защо Голдсмит? Защо е заслужил да се взима под внимание мнението му? Защото Голдсмит, наред с тревожната си увереност и склонността си към словесно насилие над своите критици, е роден в приказно богатство, а думите му са пример за елитарната арогантност, която в момента заплашва свободата на света.
Когато си живял в среда на приказно богатство, е лесно да седиш и да наричаш хората, които поставят под въпрос твоя екстремизъм на принципа на предпазливостта, „луди“, „глупави“, „опасни“ и „изроди“. Но като човек, който се занимава с енергетика и ресурси, Голдсмит със сигурност е запознат със Статистическия преглед на световната енергетика на British Petroleum – един от най-авторитетните източници за това какви горива захранват света. И ако Голдсмит има само елементарни аритметични способности, той трябва да знае, че за да може всички хора на Земята да консумират само половината от енергията, която американците консумират на глава от населението, световното производство на енергия трябва да се удвои. В годишния доклад на British Petroleum се посочва, че „възобновяемите енергийни източници“ са осигурили само 6,7% от общото потребление на енергия в света през 2021 г. – последната година, за която имаме данни.
Голдсмит също така е достатъчно интелигентен, за да знае, че изобилната и достъпна енергия е предпоставка за просперитет и че без нея е невъзможна възходящата мобилност на общностите с ниски доходи в развития свят, както и на цели държави в развиващия се свят. Голдсмит знае, че ако не настъпи непредвиден пробив в енергийните технологии, постигането на „нулева нетна консумация“ до 2050 г. е невъзможно. Но въпреки това той твърди, че всички трябва да направим „каквото е необходимо, за да намалим този риск“, т. е. риска от климатична катастрофа. Но за какъв риск става дума в действителност?
Преди няколко години докторката по геофизика Джудит Къри, настоящ ръководител на Училището по науки за Земята и атмосферата към Технологичния институт на Джорджия, публикува доклад за повишаването на морското равнище, в който оценява последния анализ на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), както и няколко други международни и национални доклади. Заключенията ѝ, които според нея са в съответствие с доказателствата, включват следното: „В много от най-уязвимите крайбрежни места доминиращите причини за повишаване на морското равнище на тези места са естествените океански и геоложки процеси и практиките на използване на земята. Използването на земята и инженерните дейности в големите крайбрежни градове са довели до много от най-тежките проблеми.По-специално депонирането на отпадъци в крайбрежните влажни зони и добива на подземни води.“
След това тя стига до заключението, че „подходящият диапазон от сценарии за повишаване на морското равнище за 2100 г. е 0,2-1,6 м. Стойностите, надвишаващи 50 см, са все по-слабо обосновани. Стойности, надвишаващи 1,6 м, изискват каскада от изключително малко вероятни до невъзможни събития, чиято съвкупна вероятност е невъзможна.“
Вероятно е невъзможно… Дали едно събитие, което е „вероятно невъзможно“, оправдава „всички необходими средства“ за избягването му? Какво ще кажете за другите възможни последици от предполагаемата климатична криза, пред която сме изправени? Следващите графики представят данни, които противоречат на паническия разказ за климата. Те са само малка извадка от това, което е известно и налично. Почти при всеки вид климатична тенденция данните не потвърждават непрестанната тревога, за каквато климатолозите непрестанно тръбят.
Първо, „глобалното затопляне“, което се превърна в „изменение на климата“, само по себе си е съмнително. Използвайки данни от „Показателите за изменението на климата в САЩ“ на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, известният защитник на изкопаемите горива Алекс Епщайн е изготвил графика, която ясно показва далеч по-тревожните случаи на горещи вълни през 30-те години на миналия век. Представете си какво би казал за прахоляка през 30-те години на миналия век известният театрал на ABC, маскиран като журналист, водещият на вечерните новини Дейвид Мюър. Повечето учени, занимаващи се с климата, са съгласни, че в световен мащаб се наблюдава тенденция на постепенно затопляне, започнала около 1850 г., когато Земята излиза от т. нар. малък ледников период. Но има достатъчно данни, които показват, че затоплянето през последните десетилетия не е ускорено или безпрецедентно. И все пак шумът не стихва.
Графиката от дясно показва ужасяващата тенденция при горските пожари, която алармистите описват. Графиката от ляво обаче разширява времевата скала, за да представи последните години в перспектива. Да, броят на изгорелите площи се е увеличил от 80-те години на миналия век насам. Но ако се върнем назад към 30-те години на миналия век, ще видим, че мащабите на днешните пожари са само малка част от тези, които са горели преди близо век. Тази графика е публикувана в X от Тони Хелър и се потвърждава от данните на Министерството на земеделието на САЩ, Национален доклад за устойчивите гори – 2010 г., стр. II-48. Според всички разумни исторически стандарти горите в Америка не горят.
Следващата графика, публикувана на X от Джон Шевчук и първоначално публикувана от Националната океанографска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA), показва данни за повече от век, показващи процента на територията на САЩ, която е била „много влажна“ или „много суха“. От тази графика става ясно, че ако не друго, то валежите в САЩ като цяло се увеличават, а тъй като водата е живот, това е много добре. Америка не е навлязла в епоха на прекомерни засушавания.
Какво да кажем за торнадата? За тази цел, отново по данни на Националната океанографска и атмосферна администрация на САЩ, честотата на силните и мощни торнада в САЩ е с тенденция към намаляване през последните 70 години. Честотата на „големите урагани“ в световен мащаб също не се променя, ако не и леко да намалява. Следващата графика представя и двете тенденции. Америка не преживява епидемия от торнада, а светът не преживява епидемия от силни урагани.
Тази визуализация е създадена от Джон Шевчук, но произходът ѝ се дължи на компилациите на Вей Джан, който използва данни от Националната океанографска и атмосферна администрация на САЩ, Националната метеорологична служба и авторитетни проучвания. Уей, учен по въпросите на климата в Принстънския университет и научен сътрудник в NOAA, е поставил следните цитати в горната част на профила си в X:
„Наричам го „климатичен индустриален комплекс“. Толкова много хора вече се издържат от „Климатичната Криза“, че няма как да оставят тази легенда да умре, независимо какво показват данните.“
На 29 август Вей отбелязва, че „Цензурата вече е навсякъде. През живота си съм направил може би три редакции в Уикипедия. Не си спомням да съм правил нещо за климата. Мисля, че веднъж редактирах страницата за голф на LPGA. Но по някакъв начин съм в главния списък за цензура на Уикипедия заради опасните си възгледи.„
Това ни връща отново към Бен Голдсмит, който в друг свой коментар, публикуван наскоро в Х, казва, че „Доста луди тук твърдят, че всъщност има „нулев“ риск научната общност да е права по отношение на климатичната заплаха. Нула – казват те с огромна увереност. Съмняващите се в климата в Twitter са съвсем ново ниво на глупост.“
Раздразнението на Голдсмит от линковете и наблюденията в Х, които със закъснение ни позволяват да открием научно валидни доказателства, които повечето учени и държавни институции сами не признават, е защото те опровергават цялата парадигма на климатичната тревога. Когато изследваме доказателствата, а не пристрастните модели, то излиза, че катастрофалното изменение на климата не е неизбежно, но ако е така, още по-малка е вероятността да можем да направим нещо по въпроса. И на тази съмнителна основа, вместо да се адаптираме и да процъфтяваме, ни се казва да разрушим цивилизацията си, да се обречем на бедност и тирания.
Това е екстремистко прилагане на принципа на предпазливостта и нарушава всяко истинско разбиране за риска по простата причина, че заменя една много вероятна катастрофа – тази на цивилизацията, изпитваща енергиен глад, която изпада в масова бедност, потисничество и война – с една много малко вероятна катастрофа – глобалният климатичен срив.
Може би, г-н Голдсмит, вие сте този, който не разбира риска.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
