Победата на партията на противника на мигрантите Андрей Бабиш на изборите в Чехия и успеха на съмишлениците му в Австрия ни карат да се замислим за големи политически промени, които могат да засегнат източната част на Европа. Областта, исторически влизала в състава на Австро-Унгарската империя постигна значителна степен на икономическа интеграция, макар и да остава психологически откъсната от останалата Европа. Миграционната криза от 2015-2016 години позволи да се изостри проблема: между изтока и запада на Евросъюза нараства взаимното нерзбиране, задълбочавано от разрива в жизненото равнище.
Будапеща, Варшава и в по-малка степен в Прага избират нелибералната демокрация, която малко се интересува от правата на малцинствата. От възможността да засили влиянието си е готова да се възползва Австрия, една от редките западноевропейски страни, където идеите за демокрация без либерализъм също намират подкрепа. На двадесет и четвърти октомври стана известно: ултрадесните ще влязат в австрийското правителство, където ще получат, по предварителното разделение, не по-малко то 40% от постовете.
Заедно против мигрантите
Обръщането на Виена към консервативната, антимиграционна политика е способно сериозно да повлияе на съотношението на силите в Източна Европа. “За Унгария това е добре, много е изгодно, каза пред РИА Новости будапещският политолог Габор Щир. – Това засилва нашите позиции по отношение на Брюксел. Ако предидущият австрийски канцлер Керн критикуваше премиера на Унгария Орбан за отношението му към мигрантите, то сега виждаме друго. Новият канцлер Курц “се съревновава” с все същия този Орбан, доказвайки, че именно той, а не Орбан пръв е взел решение да започне затваряне на границата”.
Както допуска Щир, след изборите Австрия може да подаде заявка за членство във Вишеградската група. “В този въпрос няма опредленост, но от Виена отдавна се чуват гласове. Благодарение на тежестта на своята икономика Австрия има сили да стане лидер на “Вишеград”. Но са възможни и търкания. Полша днес претендира за лидерство и не е ясно как ще възприеме претенциите на австрийците” – размишлява политолога.
Обсъжданото във “вишеградските” страни присъединяване на Австрия е подкрепено от тесните икономически връзки, идващи от общото минало. Характерен пример е банковия сектор. Австрийските кредитни учреждения, малко известни в САЩ, Франция и Германия са открили стотици филиали в Източна Европа, откъдето проникнаха и в постсъветското пространство. “Инвестициите на Виена на териториите на бившата империя са големи, а в някои случаи и рекордно големи в сравнение в другите страни.” – казва експертът от Клуб “Валдай” Герхард Мангот, професор по международни отношения в университета в Инсбрук. Икономистите отбелязват тенденцията: от 2006 година стокооборотът на Виена със страните от “Вишеград” се учеличава, а със западната част на ЕС, напротив, се снижава.
(рус.ез.)
Призрак империи и травмы национальной памяти
Призрак Австро-Венгрии впервые принял зримые очертания в 1989 году, когда наследник дуальной монархии Отто фон Габсбург с почетом был принят в постсоветском Будапеште. Последнему кронпринцу, снискавшему популярность, предлагали политическую карьеру: участие в выборах президента. Габсбург отказался: наряду с центростремительными, не менее влиятельны в Венгрии были центробежные силы местного национализма.
“Еще 15 лет назад ситуация в Восточной Европе была иной, — рассказал РИА Новости бывший премьер Словакии Ян Чарногурский. — Так, например, отношения между моей страной и Венгрией оставались очень напряженными, их даже считали одними из самых трудных в Европе. Сегодня ситуация выправилась, а венгерское меньшинство, живущее в Словакии, интегрировано в политическую жизнь”. Однако, по мнению политика, требуется, чтобы прошло время, иначе этническая напряженность не уйдет в прошлое. Без этого реабилитация Австро-Венгрии в массовом сознании будет невозможна.
“Сегодня мы не испытываем особенно сильной ностальгии по имперскому периоду истории, поскольку в памяти он связывается со временем этнического притеснения. Если говорить о словаках, то мы подвергались насильственной мадьяризации, из нас делали венгров. С другой стороны, времена изменились. И Словакия, и Чехия, и Венгрия, и Австрия сегодня — небольшие страны. Население в каждой из них практически одинаково. Люди привыкли делать дела совместно, а австрийский капитал — крупнейший инвестор в нашу экономику. Политически мы тоже сближаемся все больше”, — говорит Чарногурский.
По мнению Габора Штира, возможное вхождение Австрии в Вишеградскую группу способно оказать как позитивное, так и негативное воздействие на ход событий. “С одной стороны, лоббистские возможности восточноевропейских стран очень серьезно возрастут, с другой — в Вишеградской группе обострится борьба за лидерство”, — прогнозирует он.
