Родните ни историци и политици системно заличават от народната памет спомена за този героичен тракиец, роден по нашите земи…
Летим към чуждото, пълзим към родното. Да произнесем историческата диагноза: Българската болест се казва лотофагия. Да изядем лотоса – с неговия цвят и сладък плод, да се затрие паметта ни, да не искаме вече да се върнем в Родината си. Да проследим името на Спартак и да видим как го заличаваме от паметта си.
През І век пр. н. е. един римлянин е написал на латиница: „Родопите са вулкан, който не знаем кога ще избухне. Тук винаги се надига сянката на Спартак”. Сякаш „историческо цунами” отнема нашата история. Уж най-реномираните ни историци са писали нашата история. Но разгърнете двете издания на „Кратка история на България” – в едната няма нито ред за Спартак, а в другата са изписани само 7 реда. Сами изтриваме величието на прежните ни дни и векове.
Питам се, защо и Спартак, предал такава сила на българския народ, подобно на Орфей, тъне в забрава. Кой е той, кога е живял, кога и къде е роден, къде се е сражавал с римляните? Кои са двете му пленничества? Имал ли е жена, сестра, дете. Как се развива пълководческият му гений, та от 78 избягали гладиатори Спартак да обедини 120 000 войска и в Римския сенат да прозвучат думите: „Отечеството е в опасност. Спартак е пред вратите на Рим!”
А Спартак е воювал не само на запад. Той е достигнал от Родопите до Черно море. И заедно с тракийския водач Митридат VІ Евпатор завладяват Боспорското царство, достигат до Колхида и Кавказ, връщат се до Мала Азия и това е една от най-големите саги за храброст. Митридат се самоубива в сраженията със Сула, а раненият Спартак става пленник, но избягва след кратко време, връща се в родния си край Родопите, сражава се със 100 000 римски войници в Тракия, брани Дионисовия храм в Родопите, защитава древната столица Бесапара – още неразкрита (между Пазарджик и Пловдив) и второто му пленничество го отвежда в Капуа и Рим.
А защо не знаем нищо за родословния корен на Спартак. Той е имал жена в Родопите – казвала се е Фия и тя е била жрица в Храма на Дионис. Спартак е имал син и не знаем за неговата съдба. Имал е и сестра, наричали са я галено Мирца (от името Марица). Тя е била най-голямата древна певица –известна още като Родопея.
Гладиаторите живо са се интересували от живота, борбата и съдбата на Спартак. А той кратко е отговарял: „Аз бях водач на едно от най-силните тракийски племена в Родопите (бесите). Имах дом и безброй стада – овце, коне, волове в Родопите. Бях богат, силен и щастлив“. Казвал, че е родопеец по рождение и тракиец по произход.
Римляните сринали столицата на бесите Бесапара. Сринали и Храма на Дионис във висините на Родопите. Жена му Фия – жрица в Храма – се опитала с всичкото злато да откупи Спартак, но римляните взели богатството без да го върнат и дори взели и жена му, и сестра му. Измъчвали и унищожавали един славен род от Родопите, водачи на бесите – „непобедени от никого”, както каза Херодот.
Лукул – водач на други 100 000 римски войници в Тракия – искал да сломи съпротивата на траките-беси. Той заповядал на онези траки, които се съпротивявали, да се отсече дясната ръка. Деца, жени и старци зазиждали вътре в родопските пещери, та и след 2000 години да се откриват костите им. Изселвали други към Стара планина, прехвърляли ги през Данува, но те пак намирали начин да се освободят и да воюват до смърт със завоевателя. От въстанието на Спартак до завладяването на Тракия е имало още 6 въстания.
Още като юноша Спартак обичал конете. Яздейки из Родопите, той е усещал свободата. За да отнеме на народа му любовта и свободата, Римската империя изградила гладиаторски школи, във всяка от които имало по 5000 гладиатори. Спартак се случил в школата на Капуа. Бил е и в Помпей. Сражавал се е и в школата в Рим. Това му е дало възможност да създаде неразкрита огромна мрежа от бъдещи въстаници в тези „училища“.
Не само сестра му Мирца е била прочута древна песнопойка. И Спартак е можел да пее. Той създал в Помпей по време на въстанието (74-71 г. пр. Хр.) цял музикален отряд от гладиатори и дал основата на Гладиаторския химн – стиховете му са взети от гладиаторска песен, която Спартак обичал да пее: „Богиньо Свобода, в свободните битки ела!/ И нека стане на меч всяка робска тояга!“.
Прочута е Спартаковата мисъл, изречена пред гладиаторите: „Човек без родина е печален чужденец“. Колко съвременно звучи това и днес.
Преди въстанието Спартак е участвал в гладиаторските борби до смъртта на единия. Той станал победител във всичките 100 такива сражения, случили се пред погледа на 120 000 зрители. Специален служител в Големия цирк в Рим със специална кука извличал трупа на убития гладиатор през Вратата на смъртта. После посипвал с мраморен прах кървавите петна по стадиона, за да попие пролятата човешка кръв.
Сестрата на Спартак – Мирца, също застанала в редиците на въстаналите гладиатори. Тя била влюбена в гладиатора Арторикс – водач на трети корпус. Той се самоубива в едно сражение и откривайки трупа му след боя, Мирца също слага край на живота си. Но някой да е написал нещо за голямата любов на Арторикс и Мирца? България ги е изтрила от паметта си.
Всички гладиатори винаги били готови да умрат за Спартак и се удивлявали на неговата сила, гениално пълководство и вяра в свободата. Когато имали малки почивки, го питали какво същност иска да постигне. Той отговарял кратко: „Надявам се да разруша този прогнил римски свят и да видя, че се ражда независимостта на народите. Искам да премахна робството и да видя изгрева на свободата“!
Въстанието на Спартак избухва на 20 февруари 74 г. пр. Хр. До 71 г., цели 1095 дни гладиаторите издържат без оръжие, без храна и без подслон. Всичко, което им е нужно, те си доставят в боя и го взимат от поробителя: копия, щитове, шлемове, мечове, катапулти, колесници, храна, облекло, музикални инструменти…
Спартак вдига въстанието си със 78 души. И бяга към планината Везувий. Само за часове тези, които го последват, стават 300. След това за няколко дни броят им достига 10 000 души. В колосалния изблик на гнева си гладиаторите стават 120 000. С тази своя войска смелият родопчанин тръгва срещу 450-хилядната войска на Римската империя.
Втурвайки се в боя, всички пеели Спартаковия химн на свободата, а големият тракиец винаги пръв – заметнат с червено наметало, за психическо увличане на целите легиони…
Но родната лотофагия е поразила така нашата свещена история, та и гласът на Паисий днес би звучал глух и пуст. Нашите „експерти”, министри”, историци и изследователи са преяли от лотоса и вече са забравили думата България.
Те така и не са открили думите на Христо Ботев за Спартак, изписани от ръката на великия ни революционер, една година преди да сформира четата си. Толкова ли е трудно да се намерят тези велики Ботеви редове, публикувани на 18 февруари 1875 година. Четете, скъпи родни професори и академици, непременно ще ги намерите.
