Ричард Ран: Смъртоносната спирала „стопява” населението в България
Високите данъци за социално осигуряване водят до отлив на граждани, които могат да произвеждат.
Трудно е да успееш, ако всички си тръгват. Някои от бившите комунистически държави страдат от смъртоносна спирала, свързана с населението, като спадът му се измерва с двуцифрени числа.
Проблемът не е само в това, че гражданите напускат тези държави, а защото най-често си тръгват тези, които са най-продуктивни – т.е. узрелите млади хора. Остават тези, които са най-малко мобилни – неквалифицираните, онези с физически или психически увреждания и възрастните, т.е. зависимата класа.
За да се разбере проблемът, си представете държава със 100 души, 20% от които са деца, 10 на сто не са в състояние да работят поради липса на умения или увреждания, а 20 процента са в пенсионна възраст. Това оставя 50% от населението като продуктивни работници, които не само плащат за себе си, но и за останалите 50% от населението. Ако 20% от продуктивните работещи напуснат заради по-добри, според тях, възможности другаде, делът на зависимото население нараства от 50 на 56 на сто.
Увеличаването на зависимите кара политиците да повишават данъците на продуктивните, за да подкрепят останалите, което демотивира продуктивните да продължават да работят – поне в родната си страна.
Латвия е загубила почти една трета от населението си, откакто стана отново независима държава през 1992 година. Това е равно на загуба от 100 млн. души в САЩ. Други бивши комунистически държави също са се лишили от големи части от населението си. Загубата на население не е само резултат от емиграция, а и от много ниска раждаемост (доста под възможността за попълване).
Както беше отбелязано, докато данъците на работещите растат, това обезкуражава трудещите се и тласка хората към райони, където чистото възнаграждение след облагането е по-високо.
Данъците за социално осигуряване – за пенсии за прослужено време и старост, медицинско осигуряване и осигуряване при безработица, в много по-голяма степен са причина за опразването на работни места, отколкото подоходните данъци.
Данъците за социално осигуряване на труда надхвърлят 30 на сто в много държави и може да надвишат 50% в Румъния.
България има плосък данък върху доходите от само 10 на сто върху личните и корпоративните доходи, докато Литва има максимални ставки от относително разумните 15 процента. Но когато подоходният данък се прибави към данъците за социално осигуряване в повечето държави с емигриращо население общите данъчни ставки за труд са доста над 50 на сто.
Както може да се очаква, прекалено високите данъци върху труда не само карат работещата част от населението да се прехвърля на места, където честото възнаграждение за труд е по-високо, но подхранват и сенчестата икономика.
Изследвания оценяват размера на сенчестата икономика в САЩ на около 11 на сто. Наскоро бях в Украйна и забелязах, че в Киев масово се строят жилищни и офис сгради, а това е столицата на държава с ниски доходи, въвлечена във война с ниска интензивност с Русия.
Откъде получават капитала за тези домове и офиси? Украински икономисти ми казаха, че размерът на сенчестата икономика е над 50 на сто от съвкупния вътрешен продукт, което означава, че реалната икономика може да е два пъти по-голяма от официалната.
Миналия петък бях в историческия град Лвов в Западна Украйна. Големият и до голяма степен възстановен Стар град беше пълен с хора, които се наслаждаваха на многобройните кафенета на открито, на много изискани ресторанти и магазини. Хората бяха добре облечени, а улиците изпълнени със скъпи автомобили – очевидно в градовете живеят по-добре, отколкото би регистрирала официалната статистика.
В цяла Западна Европа има оживени и благоденстващи градове като Вилнюс, докато селските райони се опразват, защото хората се местят към големите градове или към други държави, между които Обединеното кралство, Германия и САЩ, където има повече високо платена работа.
Рита Вайниене – икономистка и бивша председателка на литовския Институт за пазарна икономика, ми каза, че сенчестата икономика в Литва е около 29 на сто. Тя отбеляза, че село край полската граница е напуснато от почти всичките си жители в трудоспособна възраст, които се преместили на няколко километра по-нататък в Полша заради по-добро заплащане. Толкова за данъчната основа.
Голяма част от останалата Европа са сблъсква с намаляване на населението, което значи повишаване на дела на зависимите, главно поради намаляване на раждаемостта.
Единственият начин тези държави да избегнат реално намаляване на пенсиите и други социални програми е да увеличат производителността и темповете на растеж, което изисква по-ниски данъчни ставки и по-малко наредби, които убиват работни места.
Швейцария е пример за правилен подход с по-ниско данъчно бреме в много региони и благоприятна бизнес среда. В резултат швейцарците имат недостиг на работна ръка и трябва да внасят работници, което увеличава населението от добре платени производители за сметка на зависимите граждани. Останалата част от Европа трябва да се учи от швейцарците.
Ричард Ран е председател на Improbable Success Productions и член на борда на Американския съвет за капиталообразуване – мозъчен тръст и лобистка група, създадена през 1975. Председател на Надзорния съвет на българския Институт за пазарна икономика (ИПИ. Анализът е от в. “Вашингтон таймс”.
