Съединените щати и европейските страни продължават да обещават подкрепата си за Украйна, докато инвазията на Русия продължава в десетия си месец – и подкрепиха своя съюз с периодични доставки на модерни оръжия и пари.
Но въпреки заплахите на руския президент Владимир Путин към западните сили за ядрени удари нито САЩ, нито която и да е западноевропейска държава, обединени под ръководната роля на НАТО, са обявявали, че са част от войната. Тази подкрепа даде възможност на Украйна да отблъсне руското нашествие. Без западната помощ, оборудване и обучение Украйна вероятно вече щеше да е претърпяла поражение.
Като учен по въпросите на войната и военните интервенции смятам, че ситуацията в Украйна представлява класически случай на прокси война, в която външни лица предоставят пари, оръжия и други видове подкрепа на съюзниците – но без риск за живота на собствените си войници или цивилни.
По-доброто разбиране на това какво всъщност представляват прокси войните и на каква цел служат предоставя полезен контекст за сегашното неофициално участие на САЩ и НАТО във войната в Украйна.
Прокси войните са въоръжени конфликти, при които една страна изпраща ресурси, различни от собствения си армейски персонал – като оръжия, обучители, съветници, дронове за наблюдение, пари или дори наемници – в подкрепа на друга държава, която се сражава във война. Това често се прави за постигане на политическа цел като смяна на режима в друга държава.
Повечето прокси войни включват правителство, което се опитва да определи крайния резултат от войната на друга държава. САЩ например подкрепиха Франция със самолети, превозни средства и оръжия в усилията на Париж да възстанови контрола върху Индокитай от 1946 до 1954 г. Войната във Виетнам започна само една година по-късно, през 1955 г.
Прокси войните позволяват на правителствата да причинят щети на противник, без реално да обявяват война и да изпращат войски.
Разбира се, не всяко правителство има капацитет да подкрепя финансово други войни. Ето защо относително мощни страни с глобален обхват като САЩ и Обединеното кралство са склонни да спонсорират прокси войни. Прокси войните станаха особено полезни за САЩ и други големи сили след Втората световна война, тъй като Хартата на ООН от 1945 г. забрани войната освен в случаите на самоотбрана.
Те също придобиха известност, защото САЩ и Съветският съюз притежаваха ядрени оръжия по време на студената война. Това означаваше, че всеки пряк сблъсък върви с много голям риск от ескалация от конвенционални битки до ядрена война с катастрофални последици за живота на планетата.
Както САЩ, така и Съветският съюз спонсорираха прокси войни на места като Ангола, където комунизмът и петролът бяха фактори, или Салвадор, където възходът на комунизма също беше проблем за САЩ през 70-те и 80-те години на миналия век. Това участие беше начин за всяко управление да нарани интересите на другото, без да рискува значително по-нататъшна военна ескалация.
Прокси войните също могат да помогнат за създаване легитимност на чуждестранно правителство. Ако САЩ директно подкрепят едната страна в гражданската война в по-малка държава, Вашингтон може да изглежда като някой, който се меси със сила. Но ако САЩ защитават ангажимента си, като казват, че се опитват да се противопоставят на основни чуждестранни съперници като Съветския съюз или Китай, тогава намесата в работите на трета страна може да изглежда необходима и жизненоважна.
След като първоначалната му атака срещу Украйна през февруари 2022 г. пропадна през март, Путин засили атаките си срещу западните страни, като каза, че икономическите санкции, одобрени малко след инвазията, са равносилни на обявяване на война. Путин казва, че Русия се бори със Запада и САЩ – това може да помогне да се оправдаят загубите на Русия и да се запази вътрешната подкрепа за войната.
Има два други основни вида прокси войни, и двата предназначени за постигане на политически цели, без да бъде рискуван собственият народ на страната.
Първият вид е правителствена подкрепа на терористични групи, които атакуват други правителства. Финансовата и политическата подкрепа на Иран за “Хизбула” – ислямистка политическа партия и въоръжена група в Ливан, която се стреми към унищожаването на Израел – е характерен пример.
Но докато Иран използва “Хизбула”, за да атакува Израел чрез “подставено лице”, това не би се считало точно за прокси война. Въпреки че тероризмът включва смъртоносно въоръжено насилие, той не се издига до нивото на война по отношение на загуба на живот и контрол върху територия например.
Втората форма включва подкрепа на международно признато правителство, ангажирано в международна война. Това е рядко явление главно защото по принцип войните между държави са по-редки от вътрешните конфликти.
Нападението на Русия срещу Украйна през 2022 г. е международна война, но НАТО не може лесно да рискува директно нападение срещу Русия, тъй като Русия има ядрени оръжия и също така е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Русия също е малко вероятно да се оттегли от Украйна, освен ако не бъде победена на бойното поле, което прави Украйна идеален прокси клиент – или поне идеален за НАТО – но много скъп от гледна точка на човешки живот за Украйна и Русия.
Ако НАТО успее да помогне на Украйна да победи Русия, могъщите правителства вероятно ще сметнат прокси войните за полезен инструмент.
Но ако Русия ескалира до директно нападение срещу страните от НАТО или използва ядрени оръжия в Украйна, прокси войните може да бъдат заменени от пряка конфронтация и като нейно разширяване трета световна война. Да се надяваме, че това няма да се случи.
