《Сунгарска, знаеме, че си артистка, но спри да преиграваш, това не ти е театър, това е реален живот, днес само изродите (според Лавров) се държат така арогантно.》
В последните дни в сутрешните блокове често виждаме една самозабравила се, преиграваща в ролята си артистка Катя Сунгарска – някакъв “пиар” (тази чудна българска абревиатура да мрънка) съжалявам, че се налага точно тази дума да употребя и да вменява вина на хората, че са болни, че са тревожни, че търсят спешна помощ.
С хленчещ и внушаващ драматизъм глас моли да пощадим колегите спешни медици. Не зная дали наистина мисли всичко, което говори или има някакъв интерес, но бих я попитала какво ако правим ние, редовите българи, ще се води, че сме пощадили колегите.
Да, броят на повикванията е увеличен, което съответства на информацията, че има нов пик на корона вирусната инфекция. Да, много хора нямат нужда точно от спешна помощ, защото нямат животозастрашаващо състояние, но всички живеем една година в непрекъснат страх, угнетени сме, напрегнати, тревожни, уплашени и търсим помощ.
За сведение на г-жа Сунгарска, която напоително и драматично говори за „колегите“ /все пак тя е завършила НАТФИЗ/ при паническите кризи, които неимоверно зачестиха, симптомите могат много да наподобят инфаркт, инсулт, остър корем, т.е. все наистина спешни състояния. И г-жа Сунгарска очаква всеки българин да знае тези неща, сам да си направи диференциалната диагноза и да не звъни на ЦСМП.
Г-жо Сунгарска, хората са много, ама много уплашени, а страхът и паниката демобилизират и деморализират. И Вашето включване с дълбок и драматичен глас не помага. Тактиката ви – на Вас и службата, която представлявате, би трябвало да е съвършено различна – много добър пример беше младият лекар, който вчера гостува на Георги Любенов – умерено и спокойно говорене за реално съществуващата болест, без изхвърляне и излишен драматизъм. Г-жо Сунгарска, ние не сме нация от идиоти и спрете да вменявате на хората чувство на вина.
Достатъчно ни е, че една година сме в режим на десоциализация, ама предостатъчно. Драмата е, че Вие не подхождате с емпатия към пациентите, а назидавате и поучавате. Нека думата имат колегите, които наистина се срещат с болните и техните проблеми, а не да слушаме Вашите интерпретации по темата.
Друг път ще напиша в отделен пост каква е нашата практика с ръководството на ЦСМП, когато става дума за психично болни. Подчертавам – ръководството, а не медицинските специалисти. И този пост е към Вас персонално и към ръководстсвото на ЦСМП, не се опитвайте да си играете с думите, защото не сте убедителна.
Д-р Цветеслава Гълъбова, Фейсбук
