Преди три седмици съдия Методи Лалов повдигна леко завесата за политическата намеса върху независимата съдебна власт в страната. Той разказа за историята как е бил избран за председател на най-натоварения с дела съд в страната – Софийския районен съд. Преди публичното гласуване във Висшия съдебен съвет е имало тайна среща в ресторант в София с Георги Колев и Владимира Янева, които са лобирали за него. Изненадващо на срещата се е появил и известен “корпулентен“ български политик. Съдия Лалов не споменава името му, защото няма запис от срещата, но много медии разпознаха известния депутат от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски. Съюзът на съдиите в България поиска Висшият съдебен съвет да извърши проверка. Сега Методи Лалов разказва за всички опити за незаконен натиск по време на неговата кариера. Един от най-впечатляващите случаи е как много влиятелен депутат от ГЕРБ със съществен принос към законодателния процес се е опитвал да повлияе върху дело, което е било загубено от партия ГЕРБ. Историята на Методи Лалов е публикувана за първи път в сайта EUElectionsBulgaria. Mediapool разполага с жалба до съда по въпросното дело, която е подадена от тогавашния депутат от ГЕРБ и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов.
Преди да разкажа историята искам да обясня защо го правя сега и защо за част от тези случаи не съм се обърнал към институциите. Аз не вярвам, че Висшият съдебен съвет, съдебният инспекторат и прокуратурата биха направили нещо. Има достатъчно показателни примери за това. Висшият съдебен съвет покри скандала „ЦУМ-гейт“. Нямаше последствия и по други подобни случаи. В същото време решаването на проблемите на съда, на който бях изпълняващ длъжността председател, зависеше от тези хора с влияние. Към онзи момент Софийският районен съд нямаше дори нормална сграда, в която да работи и моята цел бе да осигуря тази сграда, както и да работя за намаляване на огромното натоварване на съдиите. Външният натиск върху мен нямаше никакъв ефект, защото не му се подадох, но в същото време не исках да създавам допълнителни проблеми, за да не проваля проектите на съда.
Знам, че ще ме упрекнат, че съм мълчал през цялото време. Но сега виждам, че има обществена енергия, граждански организации, съдии, които се опитват да повдигнат завесата и да говорят публично за проблемите. Затова и намирам основание да разкажа за тези случаи. Искам да подпомогна тази обществена енергия. По начина, по който се случват нещата сега, повече не може да се продължава.
Срещата с депутата от ГЕРБ
През 2015 година вече бях председател на районния съд, който се беше настанил в новата си сграда. Тогава ми се обади върховен съдия и настоящ член на Конституционния съд, с когото се познаваме добре, тъй като сме работили заедно и в Софийския градски съд и в Софийския районен съд. Върховният съдия ме помоли да се срещна с депутат от ГЕРБ със съществен принос към законодателния процес.
Съгласих се на срещата, тъй като решаването на проблемите на съда, свързани с натовареността неминуемо минават и през промени в законите. На другия ден депутатът дойде при мен в съдебната сграда. Попитах го дали има проблем, или посещението му е за нещо хубаво за съда. За съжаление, нерядко в съда има проблеми със забавени дела. Очаквах или да поиска нещо нередно, или да говорим за законодателни промени, които ще облекчат работата на районния съд. Политикът обаче от вратата каза, че има изпълнително дело срещу партията, на която е член. И че ще бъде добре да се забави развитието му, за да не се разчуе за него. Обясни ми, че става дума за около 24 000 лева (12 000 евро), които политическата партия не е платила за наем на сграда в подножието на Витоша. Обяснено ми бе, че е имало е забавяне на наема и партията е осъдена да плати, за което е издаден изпълнителен лист. Депутатът поиска, ако може това дело да не бъде движено, защото ако се чуе в предизборна обстановка, че партията дължи пари, това ще е доста неприятно. Аз го попитах защо идва да ми каже това. Отговори, че е дошъл да ме информира. Казах му, че след като дължат пари и са осъдени, трябва да платят.
Депутатът ми каза, че се съмнява, че има нещо нередно по делото, защото то било решено твърде бързо. По стечение на обстоятелствата знаех за този случай, защото няколко дни преди това при мен дойде съдията по делото – Стефан Шекерджийски. Съдията беше възмутен от постъпила жалба по делото от представител на ГЕРБ, в която е бил недопустимо остро критикуван (жалбата е подадена от депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов, който бе председател на правната комисия в парламент. Сега Данаил Кирилов е министър на правосъдието – б.р.). Съдия Шекерджийски е известен като един от съдиите в Софийския районен съд, които работят изключително отдадено и бързо. Казах на депутата, че съдията просто си върши работата бързо и е известен с това. Припомних му, че партията взима милиони държавна субсидия, с които няма никакъв проблем да плати. Благодарих му за новата сграда на съда, която получихме със съдействието на правителството на ГЕРБ, но която получихме в изпълнение на задълженото на изпълнителната власт да обезпечава съдебната власт със сгради (преди промяната на Конституцията).
Накрая на срещата казах: „Ако мислите, че сте си купили съд чрез мен заради една сграда или нещо друго, много се лъжете“. Видях, че депутатът не остана никак доволен. Попитах го дали има още нещо. Каза, че няма. После си тръгна.
Тази история е класически пример за двойния стандарт в отношението към правосъдието. Оплакват се от забавено правосъдие, а после идват да търсят забавяне. Подозирам, че депутатът се опитваше да оправи някаква собствена грешка, но това е само мое предположение. Предполагам, че той се страхуваше да не се разчуе заради себе си, а не заради политическата партия, от която е част. По-страшното е, че депутат, който трябва да създава правила, чрез които са осигурява общественото добруване, си позволи да поиска съдебната власт да работи не по правилата, а в лична изгода.
Как се назначават хора
Докато бях председател, Висшият съдебен съвет се реши да се назначат десет съдебни помощници в нашия съд. Съдиите на общо събрание обаче решихме, че този брой помощници е твърде малък за 160 съдии, колкото са в Софийския районен съд, поради което или трябва да ни отпуснат повече помощници, или вместо тях да се назначат нови съдии и съдебни служители. Написах писмо до ВСС за това решение, няколко пъти заявих ясно на срещи във ВСС позицията на съдиите. Въпреки това ВСС реши, че отпуска на съда десет броя съдебни помощници. Няколко дни след това ме потърси един от членовете на Висшия съдебен съвет. Той ми обясни, че ВСС е отпуснал щат за съдебните помощници и поиска да назнача четирима души, които той ще ми посочи. За да му покажа недопустимостта на искането го попитах дали има някаква квота сред членовете на ВСС да си назначават хора по съдилищата. Попитах го: „Ако още трима членове на ВСС поискат да се назначат по четирима техни хора, тогава няма да стигнат местата“. Обясних му, че няма да стане и че ако някога назначавам съдебни помощници това ще се случи през конкурс, а конкурсната комисия ще включва заместник-председатели и други съдии, за да се избегне влияние. Докато бях председател на съда, не проведох конкурс и не назначих съдебни помощници, тъй като това беше и решението на съдиите от съда.
Едно от първите неща, които назначеният след мен и.ф. председател на съда Стефан Милев направи, беше да назначи 10 съдебни помощници. (Милев е бивш прокурор, който не е работил в районния съд нито един ден. Той беше назначен за временен председел на съда в нарушение на съдийското самоуправление и на правилата за избор.)
Изводът от тази история е, че ВСС често не отпускаше финасиране или щатове за съдии или админстрация, за да реши проблеми на СРС, но когато мнозинството или отделни членове имат намерение да поискат назначаване на близки хора, тогава правят това с готовност и дори против интересите на съда.
Имаше и друг случай със същия член на ВСС. По време на интервю за назначавена на служител за появи една жена, която нямаше и един ден трудов стаж. Помолих я да покаже на мен и на комисията как работи с текстови програми. Каза, че не може, но че я изпраща този член на ВСС. Ядосах се и чу звъннах пред нея и в присъствието на други колеги съдии. Той потвърди, че се познават и поиска тя да бъде назначена в съда. Обясних му, че така не може да се постъпва, защото жената не може да прави абсолютно нищо. Той ме призова да ѝ дам шанс, аз отказах и я отпратих.
За сблъска с медиите
Като съдия ми беше разпределено дело за кражба. Много стар случай. Подсъдимият закъсня, а жена му ми каза, че пътува. Определих 1 час почивка, за да дам възможност на подсъдимия да се яви и да не се отлага заседанието. След този час се яви единствено съпругата му и каза, че той няма да успее да дойде. Останалите участници по делото – свидетели, ги нямаше. Отложих делото и наложих глоби както на подсъдимия, така и на неявилите се свидетели. Част от свидетелите влязоха пет минути по-късно в съдебната зала. Единият от тях, когото тогава не познавах, по-късно разбрах, че е главен редактор на национален вестник. Казах му, че съм наложил глоби заради неявяването в уречения час. Тогава той започна да крещи в съдебната зала: Как си позволявам да го глобя, знаел ли съм кой е той. Щял да ме снима с телефона си, да се жалва във ВСС. Извади мобилния си апарат, обясни ми, че глобявам невинните граждани, а престъпниците – не. Обясних, че съм санкционирал всички неявили се, както и че поведението му е недопустимо, както и това да нарича някого престъпник, преди да има влязла в сила присъда. Човекът не престана. Това наложи да повикам съдебната охрана, която го изведе от залата. След съдебното заседание председателят на съда ме извика и разбрах, че това е било журналист, който след това е отишъл при него. Председателят беше ядосан, попита ме как съм могъл да се държа по този начин с журналисти и какво после ще пишат за нас. Бях разочарован, че председателят ми предпоставя, че съм виновен, без да е изяснил фактите. На другия ден главният редактор пак бе отишъл при председателя на съда да пита дали вече съм уволнен.
Как се решават някои дела
Преди да стана председател на Софийския районен съд, бях редови районен съдия. Един ден заместник-председателя ми позвъни в кабинета и ме помоли да отида при него. Каза ми, че следобед има едно дело, показва ми номера му на жълто листче. Каза: „От Висшия съдебен съвет се обадиха. Това ми казаха“. Ядосах се и взех листчето с намерение да имам доказателство за поведенето му, казах му: Внимавай какво правиш“. Обвиняема по това дело се оказа управляващ на фалиралия гигантски завод за стомана от времето на социализма „Кремиковци“. По-късно оправдах тази жена по обвинението според доказателствата и вътрешното ми убеждение. След съдебното решение, в съдебната залата казах на подсъдимата и адвоката ѝ: Ако мислите, че съдебният акт е такъв, защото сте се обадили във ВСС, много се лъжете“. Адвокатката направи жест на неразбиране. Обясни, че не знае за какво говоря и че ако нещо е направено в тази посока, то е без нейно знание и участие. Обвинеямата обаче мълчеше. Това листче го пазих дълги години. Казах на председателя на СРС за него, но той не реагира. След време го изхвърлих, тъй като съм наясно, че написан номер на дело, без нищо друго, няма особена доказателствена стойност. Това жълто листче за мен обаче остава символ на уродливостите в съдебната система.
Българските граждани не заслужават да имат и да работят в такава съдебна система. Някой беше казал, че да реформираш съдебната система е като да местиш гробище – помощ отвътре не трябва да се очаква. Гражданите трябва да знаят, че съдебната система, макар и в тежка криза, все още е жива и в нея има и почтени, знаещи и можещи магистрати. Заради тях разказвам тези случаи.
