Някой ден този епизод от международната политика ще бъде включен в учебниците по дипломация на специализираните университети – студентите ще четат и ще се смеят. Говорим за масираното нападение на европейските лидери агенти на западните служби в Китай и нулевия им резултат..
И така, четири европейски “посещения в Китай едновременно”, всъщмост доказани лакеи (агенти) за западните служби “Сорос”. Френският президент Еманюел Макрон, ръководителят на правителството на ЕС Урсула фон дер Лайен, шефът на дипломацията на същия ЕС Жозеп Борел, ръководителят на правителството на страната – председател на ЕС испанец Педро Санчес. Цяла седмица бомбардираха Китай с идеите си. Основно, уж с цел да завлекат Пекин възможно по-близо до Запада по украинската история. Дипломация, човече…
Какво получиха: очакваната китайска стена, тапицирана мекичко (учтивостта е национална ценност). САЩ и НАТО трябва да поемат отговорност за украинския въпрос, Алиансът няма право да критикува Китай или да оказва натиск върху него, каза на брифинг прессекретарят на китайското МВнР Мао Нин. Тя припомни още, че Пекин се ползва с подкрепата на повечето страни от международната общност по този въпрос.
Нека отбележим, че китайската дипломация като цяло наистина се постави в изгодна позиция – цяла тълпа западняци сега се обръща към Пекин, за да се измъкне по някакъв начин от конфронтацията с Русия, която Западът започна, което предизвика криза по цял свят.
Само че трябва да знаят как да се обръщат към лидерите на китайската държава. И със сигурност не може да се направи по същия начин като лютата Урсула, която изнесе реч миналата седмица, че европейците трябва сериозно да преосмислят отношенията си с Китай или просто да ги ограничат. И тази седмица се появи в Пекин да пречи на Макрон.
Когато едни европейци подкопават усилията на други, това води до очевидни мисли, че вече няма обединена Европа с нейната външна политика. И ако я няма, защо да разчитат на развитие на някакви връзки с нея и на сериозен диалог – трябва незабавно да говорят със САЩ, когато узреят за това.
Но защо някой в Китай си мисли, че си нямат работа с монолит, който също може да говори с един заплашителен глас? Тук трябва да погледнете състава на делегацията на Макрон в Китай: с него дойдоха ръководителите на 60 най-големи корпорации. Припомняме, че не САЩ, а източната суперсила е основният търговски партньор на ЕС с търговски оборот от 847,3 млрд. долара за миналата година. Но не всички европейци са толкова свързани с КНР, колкото Франция (повече от 100 милиарда).
Тук си струва да се отбележи, че никой не прогнозира икономическо възстановяване в Европа в близко бъдеще и Макрон е този, който с непрестанните демонстрации във френските градове има повече проблеми от останалите. Тоест, Европа се нуждае от Китай, за да оцелее. В същото време каква е ползата от група страни в упадък за Китай, където освен това подсичат онези, които излизат от строя, както направи Урсула с Еманюел.
Ползата е една обяснява аналитичният материал в пекинския “Глобал Таймс”. Франция винаги е била пример за други страни как да се държат Китай. Макрон отдавна се опитва да направи не само Франция, но и цяла Европа трети вариант (трета сила) между Китай и САЩ.
Затова френският президент беше държан за ръка от баба Урсула и другите членове на Европейския съюз, което му пречеше да покаже каквато и да е „стратегическа автономия“. Ако е така, то Китай няма закъде да бърза – нека първо европейците се разберат помежду си.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
