Connect with us

Hi, what are you looking for?

The Sofia TimesThe Sofia Times

ФОКУС

„Тунелът от Бомбай до Лондон“ може да стане реалност

На срещата на върха на Г-20 представители на Съединените щати, Европа и Индия разкриха планове за създаване на нов „транспортен търговски коридор“, който да свърже Индия (и чрез нея страните от Югоизточна Азия) с Близкия изток, включително Израел, и Европа. За какво говорим и какво общо има Китай с това?

На първо място, този инфраструктурен проект има за цел да свърже Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и след това Израел чрез товарен железопътен транспорт. По-нататък пътят ще лежи покрай морето: към Индия в едната посока, към Европа в другата. Общата дължина на транспортния коридор ще надхвърли 4,5 хил. км. Предвижда се, че товарите по този маршрут ще бъдат доставяни почти два пъти (40%) по-бързо от сега, когато логистиката (през Суецкия канал) понякога отнема и 20 до 30 дни.

Спомням си, че в древността имаше някакъв шпионски виц за „тунел от Бомбай (сега Мумбай) до Лондон“. Тази идея обаче изглежда, че започва частично да се сбъдва.

Предвижда се стандартните контейнери от Индия да пристигат първо в пристанището Фуджейра на източното крайбрежие на ОАЕ и след това в израелското пристанище Хайфа по железопътен маршрут от 2650 км през Саудитска Арабия и Йордания.

Между тези страни вече са построени 1850 км железопътна линия, а сега Саудитска Арабия планира да завърши останалата част, така че стоките да стигат до Хайфа. Пристанище Хайфа в Израел в момента се управлява и модернизира от индийска компания. През Хайфа стоки от Индия (както и други страни на субконтинента като Непал и Бангладеш и дори Виетнам) ще бъдат изпращани до европейските пристанища.

Някои оптимистични индийски служители твърдят, че в бъдеще, чрез стандартизация и модернизация, времето за доставка на индийски стоки до европейски дестинации може да бъде намалено до почти 72 часа.

Новият коридор ще бъде по-мащабен проект, отколкото поредното трасе за превоз на товари. Неслучайно дори не се нарича транспортен, а икономически.

Например проектът включва пренос на електроенергия от изток на запад, както и изграждане на тръбопровод за транспортиране на чист водород, като по този начин се засилва „компонентът на зелената енергия“ в търговията между Азия и Близкия изток. Разбира се, ще бъде положен и високоскоростен кабел за данни, който ще свързва иновативните дигитални екосистеми на толкова различни региони.

Инициаторите на проекта не крият факта, че той преследва и целта да създаде алтернатива на подобни инфраструктурни проекти в Китай, преди всичко най-амбициозния „Един пояс – един път“, в който КНР (със съпътстващи инфраструктурни проекти в повече от 150 страни по света) вече е инвестирал около трилион долара инвестиции за последните 10 години.

Също така е важно да се отбележи, че новият коридор (както и китайският проект) няма да преминават през територията на Русия.

На нея й остава да разчита само на развитието на Северния морски път, където няма да зависи от никого, но и ще трябва да прави всичко сама – от инвестиции до технологии.

Освен това в американо-индийско-европейските планове може да се види опит за подкопаване на потенциала на „южния транспортен коридор“, проект, който Русия и Иран обсъждат и по малко изграждат от 90-те години, но който все още не е постигнал голям напредък поради липсата на достатъчно инвестиционни ресурси.

Западните „куратори“ вероятно също имат предвид, че новият транспортен коридор ще помогне за облекчаване на някои от съществуващите търкания между Саудитска Арабия и ОАЕ, както и за укрепване на възникващото икономическо сътрудничество (въпреки липсата на дипломатически отношения) между Саудитска Арабия и Израел .

Освен това тази инициатива беше продължение на изпълнението на плановете на Г-7, обявени на срещата на върха в Хирошима през май. Програмата „Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции“ предвижда отпускане на до 600 милиарда долара за инфраструктурни проекти „в партньорските страни“ (новия проект с Индия ще стане част от тази мащабна програма). Целта на тези планове на Г-7 е очевидна: да спечелят развиващите се страни на страната на колективния Запад като част от конфронтацията с „оста Пекин-Москва“.

И по пътя Рияд, под ръководството на амбициозния принц реформатор Мохамед бин Салман, обмисля нови възможности за допълнително стимулиране на плановете за модернизиране на икономиката на кралството в посока на изоставяне на зависимостта от петрола.

Преди това амбициозните трансгранични инфраструктурни проекти са имали малък успех в арабския свят.

Например железопътна мрежа от 2117 км, която ще свързва страните-членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Катар, Оман и Бахрейн), е замислена преди 10 години, но строителството все още не е завършено. Може би сега този проект също ще получи втори тласък.

Новият инфраструктурен проект има за цел да подобри търговските и икономически връзки между Индия и ЕС.

Сега Европейският съюз е третият по важност (и обем) търговски партньор на Индия с взаимен търговски оборот от около 90 милиарда евро (на второ място след САЩ и Китай; за сравнение, обемът на взаимната търговия между Руската федерация и Индия през 2022 г. възлиза на около 35 милиарда долара)

Индия е едва 10-ият по големина външнотърговски партньор на ЕС с 2,1%, след Китай с 16% и САЩ с 15%, но около 15% от индийския износ отива в ЕС (втори по обем след САЩ – 18%) . Но по-активно се развива сътрудничеството с Близкия изток, където ОАЕ са основният партньор на Индия.

По този начин двустранната търговия с Емирствата достигна рекордно ниво през 2022-23 финансова година /ФГ/, като се увеличи от $72,9 милиарда (ФГ 2021-22) до $84,5 милиарда, годишен темп на растеж от 16%. ОАЕ вече са седмият най-голям инвеститор в Индия по отношение на преките чуждестранни инвестиции, възлизащи на 3,35 милиарда долара.

Особеният интерес на ОАЕ към Индия е производството на храни.

Миналата година на първата среща на върха I2U2 с участието на правителствените ръководители на Индия, Израел, ОАЕ и Съединените щати беше предложена концепцията за хранителен коридор, в който американците също се съгласиха да инвестират. ОАЕ са инвестирали 2 милиарда долара в изграждането на така наречените хранителни паркове в Индия, които ще използват най-модерните, чисти и възобновяеми агробизнес и енергийни технологии от Израел и САЩ.

Индия вече използва израелския опит и технологии в механизацията на градинарството, микронапояването и млекопроизводството. ОАЕ от своя страна са вторият по големина вносител на селскостопански продукти от Индия.

Така че новият инфраструктурен проект се опира на вече изградени механизми за взаимодействие в различни области. По принцип така работи международното разделение на труда в съвременния свят и това не може да бъде пренебрегнато.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Може да харесате

ФОКУС

Джефри Сакс пред Фьодор Лукянов: Тръмп няма стратегия накъде ще води Америка, но не е войнолюбец и ще търси мирно решение за Украйна Интервю...

ПАРИ

Людмилa Eлĸoвa от УС на БНБ: Асен Василев нанесе дългосрочни щети на икономиката. Всички ще платим гигaнтcĸия дeфицит от 12 млрд. лв. Oчepтaвaщият ce...

ПОЛИТИКА

Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента “Уай Ем Си Ей” (“Y.M.C.A.”) на предизборна проява в Оукс, щата...

ПОЛИТИКА

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна...