Ако все пак има такава партия, то тя е нереална
На един конгрес обявиха, че лидерът е размазал опозицията.
Че лидерът се е бетонирал.
Че в един момент залата е скандирала неговото име.
Че при гласуването е сразил опозицията.
В действителност конгресите изглеждат като батална картина. Като ги гледаш по телевизията или някой човек на лидера ти ги разказва…те изглеждат хубави.
Като се приближиш виждаш, че фигурките на войниците са криви. Топовете са размазани. Конете изглеждат като магарета. Отблизо нещата въобще не са такива, когато ги гледаш отдалече.
Тази констатация относно баталните картини я прави Гюстав Флобер в своето произведение L,Éducation sentimentale.
Отблизо конгресът изглежда така: даже с подменени преброители, които са лоялни на лидера, реалните цифри (гласували, въздържали се и пропуснали да се явят на конгреса) при гласуването са – 350 на 300 гласа (в полза на лидера), което показва, че опозиционерите не са само 9 човека както бе обявено.
Второ, при стартиране на гласуването…сред избраните и легитимни делегати са седнали депутати и гости на конгреса, които нямат право да гласуват…но са гласували, а лоялните преброители са ги преброили.
Трето, скандиращите името на лидера са били гости на конгреса, докарани с автобуси от 2-3 софийски села, на които са им поели разноските за двудневна екскурзия до столицата. Естествено, в залата те са скандирали по подаден сигнал. Като на манифестация.
Написаното по-горе няма нищо общо с реални събития от преди няколко дни. Нито с конкретна партия.
Защото ако все пак има такава партия, то тя е нереална.
