Повишаването на цените на жилищата, особено през 2017 г., е повод за притеснение, предупреждава Международният валутен фонд (МВФ) в пролетния си доклад за глобалната финансова стабилност.
През 2017 г. икономическият растеж се е ускорил в 120 страни, съставляващи три четвърти от световния брутен вътрешен продукт. Това е най-големият синхронизиран скок от 2010 г. насам. Подобряването на икономиката е довело до повишено търсене на жилища и е спомогнало за ръста на цените.
МВФ обаче предупреждава, че нарастването на цените не се случва в нормални условия. В средата на ниски лихвени проценти след финансовата криза, малка разлика между доходността на ценните книжа и слаба волатилност инвеститорите търсят доходност навсякъде, където могат да я открият, повишавайки рязко инвестициите в недвижимите имоти, включително трансграничните инвестиции.
Присъствието на международни инвеститори, притокът на повече чуждестранни пари към местните пазари и „увеличените възможности за споделяне на риска между домакинства и кредитори“ могат да направят пазарите по-рисковани, когато условията се влошат, пишат анализаторите.
Тъй като пазарите стават все по-свързани, това повишава експозицията на местните жилищни пазари на глобалната финансова и икономическа обстановка. „В резултат на това способността на държавните ръководители да се справят с неравновесията на жилищния пазар чрез национални и местни политики може да бъде ограничена, особено ако цените на жилищата в много страни намалеят изведнъж“, предупреждава МВФ.
Едновременен спад на цените на жилищата в цял свят може да доведе до „финансова и макроикономическа нестабилност“ въпреки усилията на държавните ръководители да прекратят стимулите за икономиките след последната криза.
„Всичко това показва, че цените на жилищата започват да се държат като цените на финансовите активи като ценните книжа и облигациите, които са повлияни от инвеститори в други части на света“, отбелязват Клаудио Радац Кийфер и Джейн Доко в блог публикация във вторник, основана на доклада на МВФ.
Но има и разлика – жилищата са най-големият актив на повечето семейства и през периода 2007-2008 г. показаха как могат да потопят икономиката. Поради това има политическа необходимост от защита срещу големи, синхронизирани колебания на цените, смятат изследователите.
МВФ отбелязва, че градове като Амстердам, Мелбърн, Сидни, Торонто и Ванкувър са постигнали бум, стимулиран от инвеститорите, с който местните власти не могат да се справят. Явлението е толкова мащабно, че създава системен риск, предупреждава фондът.
Неговите изчисления показват, че „глобалният фактор“ на имотния пазар се е повишил от около 10% в началото на 90-те години на миналия век до над 30% днес заради свързаността на финансовите системи, но интензитетът е далеч по-голям в най-развитите градове.
Лондон е в окото на бурята, предпочитан за закупуване на имоти от богати руснаци, китайци и граждани на страни от Близкия изток, както и основна цел на глобални инвестиционни фондове. Това означава, че краят на бума за Лондон ще бъде много по-силен и потенциално опасен.
