На 13 юли заместник прокурорът на САЩ Род Розенстайн заяви, че на дванадесет сътрудници на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Русия са предявени обвинения за намеса в изборите за президент на САЩ.
По версията на специалния прокурор Роберт Мюлер и неговата следствена група, обвиняваните в разбиване на пощенските сървъри на Демократическата партия са публикували откраднатите документи, а също незаконно са получили достъп до данните за американските избиратели. Десет от дванадесет са служили в частта 26165, разположена на Комсомолски проспект в Москва, която наричат център на криптографията и дешифровката на ГРУ. Двама други са служили в частта 74455, уж разположена на адрес улица „Киров“ номер 22 в Химки (едно от предградията на Москва – бел.пр.), това място в обвинителното заключение се нарича още „Кулата“. По-нататък прокурорът с широк размах изобразява картината на престъплението. Офицерите Борис Антонов и Дмитрий Бадин са осъществявали общия надзор над дейността на останалите. Сергей Моргачов, Николай Козачек, Павел Ершов и Александър Осадчук са разработвали, тествали и прилагали вредната програма X-Agent, крадяща пароли. Останалите: Виктор Нетикшо, Иван Ермаков, Алексей Лукашов, Артьом Малишев, Алексей Потьомкин и Анатолий Ковалев за били задействани в хакерските атаки.
Темата за намесата на Русия в американските избори гонят по „канализационните тръби“ на американските новини толкова години, колкото президентското кресло заема Доналд Тръмп. И поредният „пълнеж“ на тази тема не прибавя нищо ново, освен изброяването на дванадесет руски фамилии, уж на офицери от ГРУ и някаква „схема“ на взаимодействие между тях.
Любопитното е друго: моменталното подхващане на тази тема от всички глобални медии – в това число и руската либерална информационна помийна яма. Създава се пълното усещане, че се изпълнява даденото от някакъв общ управляващ център специално нареждане за бързо извеждане на темата в „топ новините“.
В действителност никакви реални данни или доказателства така и не са предявени от Розенстайн. Всички описани схеми на действията на „хакерите с пагони“ при близко разглеждане се оказват нищо повече от гола „конспорилогия“: с изброяването на всякакъв вид „никове“, пощенски адреси, анонимни сървъри, “фишинги“ и прочие Интернет украшения, обикновено фигуриращи във всеки текст за хакерството – без никаква реална връзка с изброените фамилии. Доказателства няма – само безапелационно изброяване на „греховете“ на обвиняемите. А видимост за достоверност трябва да придадат номерата и адресите на разположението на войнските части. От типа на това – ние толкова дълбоко сме разкопали…
И ето тук се появяват нюансите, след които у изкушения читател възниква знаменитото по Станиславски, „не вярвам!“*.
Първо, американското следствие не е отговорило на главния въпрос, защо с разбиването на американските партийни и изборни сървъри се е заело без видима причина руското военно разузнаване, което традиционно се специализира по въпросите на отбраната. В твърде структурираната среда на специалните служби разпределението на „парцелите“ за работа не е празен въпрос, а извънредно важен. И политическото разузнаване винаги е било прерогатив на ФСБ/СВР. ГРУ няма никакво отношение към това и не трябва да има.
Второ, номерата на войнските части, разбира се придават достоверност на цялата версия – но само в очите на дилетантите. В действителност, тези номера се намират в открит достъп, бъдейки по същество пощенски адрес. Да бъдат намерени не представлява никакъв проблем. А за това, че един от тях е криптографски център, на американското разузнаване е известно вече не едно десетилетие – почти от тогава, когато той се е появил там. Даже номерът на воинската част от съветско време не е променян – 26165. Друго нещо е пълното название на тези части, което е закрита информация. Но тях, съдейки по всичко американците не са установили, което силно подкопава доверието към тяхното разследване.
Трето, има сериозни проблеми с адресите. Ако адресът на криптографския център е посочен вярно, то „щабът“ (в/ч 74455), откъдето е водено управлението на операцията (улица „Киров“ 22 в Химки) – това е несъществуващ адрес. Такъв обект там просто няма! Там се намира бизнес-център „Новатор“ в който, както е казано в неговата реклама има басейн, спа, кафене, барове, ресторанти. Както се казва, най-подходящото обкръжение за свръхсекретно подразделение на ГРУ!..
Изобщо, нещо ясно не се връзва в тази версия.
Всички обвинения срещу Русия за намеса в американските избори както бяха голословни, така и си останаха такива!
Затова възниква въпросът: а защо именно сега беше направено подобно „запълване“? Каква цел преследва то? Следвайки принципа на „бръснача на Окам“**, най-очевидният отговор е – срещата на Путин и Тръмп, която се състоя в Хелзинки. На онези кръгове на САЩ, които са изградили кариерата си и правят бизнес от противопоставянето с Москва, никак не им се иска отношенията между страните поне някак да се подредят и в общественото съзнание беше „подхвърлена“ поредната порция „поръчковост“ срещу Русия, която трябва да върже ръцете на Тръмп.
В движение тази кампания от разобличение се изсипва и върху ГРУ на Генералния щаб на РФ – една от най-ефективните специални служби в света, която демонстрира най-високо ниво на работа в най-различни региони на планетата. Сега САЩ открито заплашват с наказателно преследване офицери от Руската армия, без да представят никакви доказателства.
*„Не вярвам“ – режисьорски прийом на големия руски-съветски режисьор и теоретик на театъра Константин Станиславски (1863-1938) (бел.пр.)
*Бръснач на Окам – принципът за простотата в науката, носещ името на английския философ Уилям Окам (1280-1349). Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения (бел.пр.).
