По традиция Вестник Утро представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
След двудневен маратон депутатите приеха окончателно на второ четене Бюджет 2018. Защо се стигна до среднощни заседания така и не стана ясно, въпреки че големи промени в план-сметката нямаше. В четвъртък народните представители заседаваха до 3 часа през нощта, но не успяха да приемат всички текстове. Почти всички текстове се приеха без промени, между двете четения те са минимални. Най-сериозната редакция са 8 млн. лв. повече за заплати на работещите в детските домове, кръвните центрове и психиатричните диспансери.
В новия бюджет властта залага рекордно увеличение на разходите от над 4,5 млрд. лв. Така през следващата година държавата ще разполага с рекордните 39,3 млрд. лв., които ще харчи подобно на тази година. В същото време през 2018 г. се очаква икономиката да расте с 3,9%, но държавните финанси отново ще са на дефицит от 1,1 млрд. лв. Едно от най-спорните предложения между двете четения – за орязване на държавната субсидия за партиите, които са получили един процент от гласовете на последните парламентарни избори, беше оттеглено в зала. Вносител бе “Воля”, а текстът получи подкрепа в бюджетна комисия и предвиждаше финансирането на формации, минали 1% на последните избори да получават по 1 лв. на глас. Същевременно размерът на субсидията за парламентарните партии оставаше непроменен – по 11 лева на глас.
Международните рейтингови агенции Fitch и S&P Global Ratings повишиха дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута, съобщават от Министерството на финансите.Fitch повиши рейтинга на BBB от BBB-, докато S&P Global Ratings – до BBB-/A-3′ от BB+/B.
От Fitch посочват, че перспективата и по двата показателя е стабилна, а повишеният рейтинг отразява подобрената оценка на страната по отношение на външните финанси, а представянето на България надхвърля средното по стандартите за категорията BBB.
Анализаторите от S&P Global Ratings посочват, че повишението на дългосрочния кредитен рейтинг отразява засилването на външната позиция на страната, благодарение на продължителната експанзия на износа и нарастването на спестяванията. Рисковете, които са свързани със значителна и внезапна промяна във финансовите потоци, които идват от чужбина, и в частност преките чужестранни инвестиции, са значително намалели, твърдят от агенцията. От нея посочват още, че публичните финанси също са оценени като стабилни и защитаващи валутния режим.
За първи път от февруари насам бюджетът е на минус на месечна база от 173 млн. лв., показват предварителните данни на Министерство на финансите за ноември. С натрупване обаче финансите на държавата продължават да са на огромен излишък от 2,3 млрд. лв. или 2,3% от прогнозния БВП, които да се изхарчат за един месец.
Еврозоната и Европа
Вероятно в понеделник министрите на финансите на страните от еврозоната ще вземат решение за наследника на президента на Еврогрупата Йерун Дейселблум. През миналата седмица четири държави официално се кандидатираха за поста – Финансовите министри на Латвия Дана Рейзниеце-Озола, на Люксембург Пиер Граменя, на Португалия Марио Сентено и на Словакия Петер Казимир са подали официално кандидатурите си, обявиха от Съвета на ЕС.
Безработицата в еврозоната спада през октомври с 0,1 процентни пункта спрямо предния месец. Това е най-ниското ниво от началото на 2009 г. Въпреки това на национално ниво ситуацията е много разнородна.
