Учени смятат, че са успели да разгадаят мистериите на 2000-годишно устройство, смятано за първия аналогов компютър в света. Открит преди повече от век, механизмът от Антикитера е забележителен астрономически калкулатор, задвижван на ръка. В древността е използван, за да предсказва движението на космическите обекти, по него хората са изчислявали траекториите на петте познати тогава планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, фазите на Луната и Слънцето, и са предричали лунните затъмнения, пише „Гардиън“.
Досега няколко екипа от учени са успявали да създадат възстановки на механизма, но повече от две трети от елементите му остават загадка, а без тях механизмът не може да бъде задействан. Нито един от тях не е могъл да даде отговор на въпроса как точно изобретението е успявало да изчисли движението на космическите тела.
Но изследователи от Университетския колеж в Лондон, начело с експерта по материалознание Адам Войчек, смятат, че имат отговор. Засега са успели да създадат модел на механизма, но им предстои да построят с точност физическа негова реплика, за да изпробват теорията си. Ако калкулаторът заработи със съвременните си части, следващата стъпка е да се изпробва с антични. Изследването им е публикувано в списанието „Scientific Reports“.
Калкулаторът е открит от водолази през 1901 г. заедно с още артефакти сред останките на търговски кораб край гръцкия остров Антикитира. Смята се, че плавателното средство е корабокруширало през I в. пр. Хр. на път от Пелопонес към Рим.
Частиците ерозирал месинг едва се забелязвали в началото, но десетилетия по-късно експертите са на мнение, че калкулаторът е шедьовър на механиката. Първоначално съхраняван в дървена кутия, механизмът бил покрит с надписи –подобно на вградено ръководство за потребителя – и съдържал над 30 бронзови зъбчати колела, свързани към циферблати и указатели. При завъртането на ръчка, изображенията на планетите и другите небесни тела, прикачени към концентрични кръгове, се задвижвали.
Майкъл Райт, бивш куратор в Научния музей в Лондон, пресъздава голяма част от работата на механизма. Той е сред експертите, успели да създадат работеща реплика, но тъй като по-голямата част от елементите липсвали, учените така и не успяват да формулират теория как функционира калкулаторът. Днес са оцелели едва 82 отделни части на механизма, което прави работата по пресъздаването му еквивалентна на разрешаването на 3D пъзел с много липсващи части.
Тъкмо напредъкът на Райт и други преди него използва екипът на Войчек, както и надписите по самия механизъм, за да опише математическия метод на работа на древногръцкото устройство. Голяма част от елементите са изработени по техни предположения, че, поставени на правилното място, биха задвижили моделите на планетите в калкулатора. Изследователите от Лондонския университет вярват, че работата им е стъпка напред в истинското разбиране на механизма от Антикитера, но все още не е сигурно, че дизайнът им е правилен и дали ще действа, ако за изработването му се използват древни техники.
Концентричните кръгове, представляващи „дисплей“, трябва да се въртят върху няколко кухи оси, но без струг за обработка на метала, не е ясно как древните гърци са изработвали тези компоненти, обяснява Войчек.
