През 1983 година Олдън Клоусън, президент на Световната банка пристига в Пекин и се среща дискретно с Дън Сяо Пин. Какво точно са си говорили двамата мъже не е ясно в подробности и до днес. Но в резултат на тази среща се задвижва най-значимият икономически и цивилизационен преврат от времето на Индустриалната революция през 18 век в Британия. Става дума за невероятния скок на Китай.
Сега мнозина, подведени от доминиращия общ неолиберален интелектуален мейнстрийм, твърдят, че Китай е нагледен пример за това, как „склерозирала комунистическа“ икономическа система може да бъде преобразена с чудните ефекти на свободния пазар, частната инициатива и отварянето към свободния свят. Обикновено това се пише от хора, очевидни пропагандисти или от хора, нямащи елементарна представа как реално стоят нещата.
По правило Световната банка и Международния валутен фонд прилагат един и същ икономически и социален пакет, добил известност като „Вашингтонския консенсус“. Сърцевината на тази програма не се отличава с особена интелектуална изтънченост и проникновена визия. Свежда се до три „де“: деетатизация, дерегулация, децентрализация и в добавка – тотална приватизация на икономиката на страната – пациент и орязване на всички „излишни“ социални пакети, като противоречащи на свободната пазарна инициатива. Това напомня думите на папата, по повод Вартоломеевата нощ: „избивайте всички наред, Господ ще познае своите“.
„Лекарствата“ на фонда и банката се базират на две емпирично абсолютно погрешни допускания: първото, че държавата няма място в икономиката и второ, че самата икономика следва да се базира единствено на свободния пазар, който имал чудодейното свойство „сам“ да отсява най-добрите икономически практики, като награждава победителите с най-големите печалби. За останалите: виж цитираните по-горе думи на светия отец. Обикновено третираните по този начин страни приключват като самостоятелни икономики, като самостоятелни страни и биват лишени от всякакви шансове за самостойна роля в света. Те биват интегрирани в световната икономика в качеството им на суровинни и пазарни придатъци. Справка: днешна България.
Да видим обаче какво се случва с Китай.Очакванията са, че експертите на Световната банка, неотличаващи се с особена оригиналност, ще предложат идентични мерки и в китайския случай. Ако се доверим на Лин Ифу, легендарна фигура, главен икономист на Световната банка през 2008 г. и деен участник в икономическите реформи в Китай, големият икономически поход на Дракона започва на базата на обстоен доклад на банката от 1985 година, който в най-общи линии, съдържа следните препоръки:
Първо, китайската икономика следва да се преструктурира като експортна икономика, изнасяща високотехнологични промишлени продукти.
Второ, Китай трябва да подържа строга финансова и кредитна дисциплина и да „не се увлича в тегленето на все по-големи заеми от чужбина.“ (1)
Трето, Китай следва да насърчава преките чуждестранни инвестиции, единствено и ако „са под формата на усъвършенствани технологии и модерен мениджмънт“. (2)
Четвърто, чуждестранните инвестиции трябва да се насочват равномерно, особено в изостаналите райони, а не само в крайбрежните специални икономически зони.
Пето, държавните предприятия трябва да бъдат свободни в своите външноикономически отношения, а специализираните външни търговски дружества следва да бъдат закрити.
Най-важното: „необходим е дългосрочен план за цялата китайска икономика, който да се изпълнява редовно.“ (3)
Както се казва – открийте разликите с източноевропейския случай след 1989 година! Основният икономически субект, който съставлява кристалната решетка на китайската икономическа структура е …. държавното предприятие. В момента във втората по големина икономика в света, делът на държавната собственост е малко над 50 %. Колко непазарно!! Съгласно препоръките на Световната банка държавните предприятия не трябва да се приватизират, а точно обратното: да бъдат основно преструктурирани – финансово, административно, технологично, за да станат печеливши и да се превърнат в локомотивите за икономическо развитие в отделните икономически отрасли. Точно това става: от 50 големи китайски корпорации, включени в списъка на сп. „Форчън“ за най-големи и иновативни компании в света, само няколко не са държавни. Държавните предприятия привличат най-много инвестиции, в тях се формират най-иновативните практики и биват адаптирани или изобретявани най-напредничавите технологии. Държавни са „Синопек“, „Банк оф Чайна“, най-големият телеком в света „Чайна Телеком“, „Чайна Мобайл“ и компютърният гигант „Хуауей“. Предимно държавни са най-агресивните и известни китайски компании в чужбина, реализиращи стратегемата на Сун Дзь : „лов на риба в дълбоки води“: – изкупуване на чуждестранни компании и агресивно заемане на все по-големи пазарни ниши.
Китайската икономика се ръководи от Централна планова комисия, която насочва икономическите акценти на базата на икономическия план, обезпечени финансово, организационно и технологично. Противно на широко разпространеното мнение, Китай е издигнал „Велика огнена стена“ във външноикономическите си отношения, като са създадени всички необходими условия за насърчаване и развитие на местните икономически субекти за сметка на чуждестранните. Протекционизмът е абсолютно необходим, когато тръгваш от безкрайно задни позиции в световната икономическа битка. Въпреки изкусителните песни на либералстващите сирени, Китай категорично отказа да участва в играта с белязани карти, известна като „свободно движение на хора, стоки и капитали“. Горчивият урок от подобно „свободно“ движение в Източна Европа и бившия Съветски съюз разкри жестоката истина: равните условия в състезание по плуване между олимпийски шампион и начинаещ, обикновено завършват с удавяне. На този, който е повярвал, че може да ходи по вода….
* * *
Изглежда не отговорихме само на един важен въпрос: как е възможно Световната банка да дава препоръки и подпомага „китайското икономическо чудо“ по рецепти, точно противоположни на тези, които приложи у нас, в България или в бившия СССР например? Просто е: Китай трябваше да се напомпа като противотежест на Съветския съюз. Затова му се оказваше „правилната“ експертна и икономическа помощ. При нас беше точно обратното: нас трябваше да ни закопаят…
Иронията на историята е, че веднъж пуснат обаче на воля, Драконът отказа да влезе обратно в клетката… И сега западняците се чудят как да го излъжат да влезе в нея. Според легендата,