Денят на Будителите претърпя поредното си фиаско.
Така е от години.
Веселието е за Хелоуин – протестите за учените.
Какъв Ден на Будителите, когато учените гладуват?
„Поне да ни забележат!“ – каза един от тях.
Е, няма да ви забележат – заети са с друго.
Телевизиите обаче са на ниво: показват маскирани деца и ги карат да викат – уж от ужас.
Следва неподправено ОООООООООООО!
От тия ли ще чакаме да станат Будители?
Или поне да разпознават Истинските Будители?
Или ни показват – пак по телевизията, друго, също толкова вдъхновяващо: една класна стая я превърнали в „килийно училище“.
Дори не се сещат, че ни доставят една покъртителна метафора: докато се отъркват в призраците на Хелоуина – и във всички останали призраци – училището губи и последните си опори.
Други ентусиасти пък показват ученици, които набързо произвеждат в „новите будители“.
Ей, полека с преувеличенията – „Будител“ е свято звание, присъжда го самото Време.
Не ги произвеждайте толкова лесно – както произвеждате разни дървари в политици и пр.
Номерът е ясен, до противност: ще произвеждаме „будители“ на конвейер, докато празнуваме като призраци – за да се забравят истинските будители.
И ги забравиха.
Всяко хлапе знае за Хелоуин – а колко изобщо са чували за повечето от истинските светци на Българската Духовност?
Отговорът е ясен.
И Хелоуин постепенно стана част от Големия Заговор: придърпаха няколко поколения към Свети Валентин, ,Хелоуин и пр. – за да разбъркат гена им.
И успяха.
Има и друго: ще дочакаме ли протестът на учените да го поведат академиците от БАН?
Кога ще видим един Антон Дончев, примерно, най-отпред – не само да ни поучава – около всеки 24 май, каква държава на духа сме.
Държава на духа с гладуващи учени.
Излез, отпред драги!
Няма да стане.
А и приемите при президента или премиера са по-сладки, орденчетата, които те раздават – също, дори да са си дървени.
Денят на Будителите трябва да се отвоюва – всеки ден.
А не да го лигавим – в сянката на Хелоуин.
Нашенски парадокс: всичко ни е наред, а са ни нужни Будители?
Ония, които ги произвеждат, поне да кажат, кого трябва да събудят те.
Накрая, тъкмо по повод Деня на Будителите, от Европа ни уведомиха, че се смъкваме към дъното на класацията на четящите нации.
Няма да мирясат, докато не превърнат всичко – книгата/четенето, науката, образованието и пр. – в призраци.
Или в кючек.
***
Едно видение от дописката ми „Кючек“ /септември 2012/.
Училището ще се казва „Азис“ – за да напомня завинаги за светлото българско Мазало.
Директор ще му бъде Кондьо, а като учителки там ще пърхат Анелия, Камелия, Памелия и останалите самодиви.
Учебната програма ще съдържа главно улични и фолк напеви, както и размишления върху тях.
Ако е останало нещо от консервативните и вече напълно излишни предмети, и то ще се тананика, за да бъде по-възторжено усвоено – преди време имаше подобен експеримент в едно монтанско училище и не предизвика особени възражения.
Специален час ще има и онзи цигански рапър, който пее, че българинът трябва си смени чипа.
Като Симеон, народоведът от Врана, който първи каза тази нахална глупост.
А някоя циганска Людмила като нищо вече може да е седнала да създава новата Програма за хармонично развитие. И т.н.
Това видение сега може да изглежда като неуместна шега, но скоро може и да се спънете в него.
Някои от чертите на новото българско Възраждане вече изплуват от Мазалото – например, от есента /Бел.: на 2012 година/ учебните тетрадки ще са с изображенията на по-известните фолк звезди.
Съвсем закономерно, интересът към тях е значителен – смята се, че учениците по-лесно ще проникват, примерно, в дебрите на математиката, докато надничат под полата на Азис.
Поетичните терзания на Ботев, които едва оцеляха в учебната програма за текущата година, също ще бъдат смилани с по-малко отвращение – докато децата се катерят по силиконовите възвишения на фолк мадамите, случилото се на връх Вола ще бъде по-малко досадно и пр.
На въпросните тетрадки бяха отделени по трийсетина секунди в информационните емисии на телевизиите,
по-скоро с рекламна цел, отколкото за нещо друго.
Идеята сигурно е ентусиазирала доста хора и от телевизионното паство, понеже то в по-голямата си част от доста време също е филиал на фолка.
Нито една интелектуална мишка не посмя да изцвърчи – от страх да не бъде упрекната в тесногръдие.
А този страх, както е известно, е основното вдъхновение на въпросните мишки.
Днешните народни будители – на двама-трима им е връчено това звание пожизнено – се обаждат само на 1 ноември в тъй наречения „Ден на народния будител“.
Те дори и с 24 май вече не се занимават, за да не се забъркват в непрекъснато съчиняваните конспирации около Светите братя Кирил и Методий.
Така Денят на будителите скоро ще бъде схващан като празник на фабриката за спрели будилници.
В крайна сметка и историята с фолк тетрадките мина и замина и не трогна никого.
Просветните власти си направиха оглушки.
Ако някой се беше сетил да ги пита за въпросните пособия, щяха да му изнесат сочна лекция за особеностите на пазарната икономика, за свободата на личния избор и т.н.
Никой репортер не си загуби времето да направи някаква анкета в Парламента – изглежда всички са убедени, че и там царува Чалгата.
Всичко е ясно.
Българското време, като някакво диво животно, е отишло на друго пасище, както би казал Ерофеев.
В случая с тетрадките нечувствителността на политиците, извън техните изначални симпатии към фолка, има и друго обяснение.
Учениците, надвесени над фолк библийките си, са удобни за политиците.
Винаги можеш да се разбереш с един бъдещ кретен, особено ако химните ви са едни и същи.
Направи българина елементарен човек, все по-елементарен – и чакай спокойно бъдещето си.
Досега чалгата винаги се обяснява със самата нея – все едно, че тя е някакво непобедимо божество, което трайно обсебва българина още от утробата на майка му.
Не е така, разбира се.
Политиците на Прехода бързо, преди всички други, са разбрали какви предимства им предоставя тя.
Колкото повече публиката е втренчена в чалгата, толкова по-малко внимание ще обръща на главната чалга – политиката.
Създаваш специална чалга раса и си спокоен.
Чалга тетрадките са само един дребен щрих в могъщата партитура на един от големите заговори на Прехода.
Всичко вече може да се направи във врявата на чалгата: могат да провалят всичко или да откраднат всичко – по същия начин, както в пушилката на някое модно фолк заведение спокойно ще ти свият портфейла.
Това е гениално решение, или поне едно от гениалните решения на Прехода.
Винаги можеш да се разбереш с човек, имал в юношеството си чалга тетрадки.
Той изобщо не е опасен за политиката, тя е неразбираема и безинтересна за него, край.
Чалгата днес е съставна част от кръвта на младите – малко тромбоцити и левкоцити, и главно чалга.
Чрез нея новите политици практически осъществиха още една криминална приватизация – присвоиха духовността, която иначе винаги ги е отвращавала, и сетне я изхвърлиха на бунището.
Ако се бяха сетили, можеха да я продадат за 1 долар на някой циганин, като „Кремиковци“, а той да си я опозорява колкото си ще.
Но получиха друго даром: възможността да превърнат поколения напред в истинско простолюдие.
Досега успяха поне с две поколения.
В началото насаждаха търпимост към неприличното от всякакво естество. А сетне преминаха и към останалото – и днес кретенизирането на младите вече е в пълен ход, това дори не се крие.
И вече пишат върху чалга тетрадки.
Вероятно и летописците на българския Преход също ще ги използват.
Каква ли ще е историята, описана там?
Сега се сещам за прозрението на един писател, не мога да се сетя дали не беше същият Ерофеев.
Според него Русия иска да литне в цивилизованото пространство, но си подрязва крилете, като си мисли, че изрязва само острите си нокти.
Ние пък вече си мислим, че пърхаме в небесата на Нова Европа, тази на бакалските сметки – а пък дращим в чалга тетрадки.
Не крилете – душата си изтръгваме по този начин.
***
