Стартът на бившия слуга на Борисов и Пеевски в новото му амплоа е изключително посредствен, също като в предишната му длъжност
“Политическите проблеми се разрешават с политически средства. Обещавам ви само едно – да продължа битката за истина и справедливост в нашето отечество”, каза в специално изявление Иван Гешев, когато бе отстранен като главен прокурор. Публиката счете, че това е заявка за нова партия. И наистина е такава, защото иначе “политическите средства” биха означавали да е кандидат-кмет на родното си село – ниска топка за човека, който бе казал, че е “инструмент в ръцете на Господ”.
Затова днес вече са актуални политико-партийните въпроси около бившия главен прокурор. На старта на новата му кариера най-интригуващият е: Би ли могла да бъде фактор в политическия живот формацията на Иван Гешев, тоест
има ли тя шансове да влезе в парламента?
Във връзка с това, и с оглед на факта, че покрай свалянето си от месеци той живее в чисто политическия свят, има и друг: Проявява ли Гешев качества на добър политик? Плюс трети: Има ли финансово задкулисие, пробутващо го нагоре? Този трети въпрос е най-важен, но към момента може да бъде отговорено единствено чрез спекулации. Затова ще се спрем на първите два:
От една страна Иван Гешев е крайно недолюбван от огромна част от българите. “Харизмата” му е равносилна на Цветан-Цветановата. Затова може да се предположи, че е поредният властник, засилил се през глава по стълбата надолу – “горе в облаците” му се е привиждал копнеещ електорат. От друга страна, щом пробиви са правили партии като “Лидер” на Христо Ковачки и на Николай Бареков (помни ли някой името й?), значи всичко е възможно. Понякога за влизане в парламента са нужни
едва 100 000 гласа – с помощ от приятели се постигат
Точно както при Бареков, на старта и на тази политическата кариера социолози приятелски обясняват (без да ги питат), че Гешев има шансове (“Избирателю, не го подминавай!”, един вид). Затова не е изключено неатрактивният на пръв поглед политически проект да бъде печеливш.
И ако на този въпрос отговорите са условни, то на втория е категоричен: Не, до момента Иван Гешев не проявява качества на добър политик; много слаб е; сякаш гледаме пародия, в която актьорът всеки момент ще свали маската си – за да изобличи нечия некадърност – но нищо не сваля, абсолютно сериозна била работата. А ние все тъй гледаме и не вярваме на ушите си (по проф. Вучков).
Обеща големи разкрития – не стана. Церемониално ходи до Европарламента – влиза-излиза – провал. Т.нар. атентат – не постигна ефект. Щеше да побеждава мафията – отстранен бе. Вратовръзките на слончета (символ на щатските консерватори), скъсаната оставка, чупките във ВСС, стойките във фейсбук, невнятно натъртваните думи в последното му публично изявление, погрешно разположеното знаме зад него… – всичко това е
бутафория от много слаб скеч
Следва да се признае, че и ние наблюдателите допуснахме грешка. Мислехме, че един сериозно атакуван главен прокурор е способен на контра. Нима не държи аса? Късно схванахме, че не играе покер, а “Не се сърди, човече”.
Кога, ако не сега, притиснат очевидно от Бойко Борисов и Делян Пеевски, Гешев следваше да покаже политически качества? Не личи дори да се е откупил. Просто загуби мача. Но това не е провал. Това е мегапровал – за първи път в България главен прокурор падна предсрочно. Иван Гешев ще дефилира в историята с тази брошка на ревера.
И други прокурори преди него бяха продукт на политическата власт, караха се с нея, еманципираха… Но оцеляваха, защото очевидно имаха по-голям личностен капацитет.
Има още нещо специфично в политически план. Нека допуснем, че Гешев е най-големият борец за “истина и справедливост”, душманин на мафията. А обществото несправедливо го мисли за част от нея. Дори реалността да е такава, недопустимо е политическият прощъпалник да е с мотото „Боря се срещу мафията“. Кой точно ще повярва? На виц? Пар екселанс
посредственост в политическия маркетинг
е да пробутваш “истини”, възприемани за вицове. Има ли Гешев експертни съветници из новите дебри, няма ли – не се знае. Но е посредственост. По му подхожда нещо около „твърдата ръка“, или пък “евроатлантизъм с човешко лице” (не ястребово). Всичко това са „технически“ подробности в надграждането на образ – забелязват се при нескопосаност.
По едно време Гешев подхвърли, че Путин го събаря! Което е още една двойка в бележника. Клонът с активните борци срещу Путин е препълнен. При това – и от електорат, който си ги харесва. Гешев няма как да падне от клона, просто защото никога няма да се добере до него.
На финала малко мистика. Твърди се, че фразата “Инструментът на Господ” е самоописание на флорентинския ренесансов духовник Джироламо Саванорола. По едно време взел властта в града, и понеже мразел новите ценности, сътворил клада на суетата – да се изгарят гребенчета, огледалца, зарове… Щом се има за толкоз начетен, бил предизвикан да докаже специалната си връзка с Бога, като мине по горяща пътека. Тъкмо се разведелил денят на зрелището – завалял проливен дъжд. Неповярвалите в него били изтезавани жестоко. Но скоро политическата ситуация се сменила, палачинката се обърнала, на кладата бил изгорен самия Савонарола. Накратко – всичко е възможно в тоя живот, но по-вероятно е да изгориш на стъкмената от теб клада.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
