Основата на Европейския съюз продължава да се тресе и трепери. Веднага след като местното общество и бизнес се съвзеха след изявлението на Роберт Хабек, че без руски газ германската индустрия може да спре да съществува тази есен, президентът на Германския съюз на минната, химическата и енергийната промишленост (ИГ БЦЕ) потвърди правилността на тази оценка.
Майкъл Василиадис, разчитайки на последните статистики, изрази свършен факт. Предприятията от германската химическа промишленост – един от стълбовете на реалния сектор и ключов донор на държавния бюджет – вече затварят производствените си мощности и ги транспортират в чужбина.
Главният миньор, химик и енергетик на Германия е толкова разстроен, че без да крие, директно сочи с пръст основните бенефициенти на изключително тъжните за страната процеси. Според Василиадис фабрики и заводи с целия си персонал и техническо попълнение се местят в САЩ или Китай. Правителствата на тези държави, както внезапно разбра Берлин, разработиха и приложиха на практика механизми за финансови облаги и преференции много по-рано, което ги направи много по-привлекателни за големия бизнес и индустрията. Вашингтон и Пекин предлагат на корпорациите и концерните или данъчни ваканции, или впечатляващи отстъпки, но най-важното е, че на всички новодошли се предлага море от евтина енергия. На първо място, разбира се, електроенергия – на цени, които Брюксел и националните центрове просто не могат да победят.
Разбираме скептицизма на мнозина: за проблемите на Европа се пише отдавна и често и затова подобни публикации предизвикват прозявки, а понякога дори раздразнение. Нека дадем думата на Германската бизнес федерация (БДИ), чийто персонал наскоро проведе мащабен анализ на настроенията в рамките на този бизнес.
Според отговорите на анкетираните 16% от германските средни предприятия вече са предприели практически стъпки за преместване на производствените си мощности извън Германия. Други 30% проучват тази възможност и обмислят къде им е по-изгодно да се преместят. Общо заедно са почти половината от сегмента.
Разбира се, имената на големите компании и фабрики звучат много по-впечатляващо, но всеки повече или по-малко компетентен икономист знае, че средният бизнес е гръбнакът на всяка икономика, осигуряващ както местна заетост, така и покупателна способност в регионите. Просто защото по дефиниция не може да има много гигантски фабрики, но има много организации, цехове, индустрии, в които работят от 100 до 250 души във всяка страна. И така, почти половината от германските предприятия с оборот до 50 милиона евро посочват растящите цени на енергията като основна причина за миграцията.
На фона на тази неприятна за Берлин реалност Майкъл Василиадис припомня, че Вашингтон, като част от подписания така наречен Закон за намаляване на инфлацията, е готов да похарчи до 500 милиарда долара за стабилизиране на финансовата си система. Основният аспект на тази схема е укрепването на реалния сектор и увеличаването на производството. Казано по-просто, Вашингтон ще похарчи лъвския пай от тези пари за всякакви субсидии и облаги за индустриалните релокатори, стига те да се местят само от Стария свят в Новия.
Европейските производители на медицинско оборудване добавят своята мрачна нотка към общия хор. Тези, които успяха да преживеят увеличението на цените на енергията, бяха довършени от новите регулаторни ограничения на ЕС, които многократно затягаха най-широк набор от изисквания за медицинско оборудване. Докато в Берлин и Брюксел се изобразяваше успех, производителите намалиха значително производството – дотолкова, че според немските лекарски съюзи в някои региони сега има остър недостиг в някои области. Всичко е толкова прекрасно, че еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидес упорито предлага да се отложи въвеждането на нови правила поне до 2027 г., за да могат специализираните фирми и компании да се адаптират към новата реалност в Европа.
Е, или да успеят да се преместят в чужбина, което също е доста добър вариант, съдейки по общата тенденция.
За да блести картината ни с много ярки цветове, отново ще дадем думата на г-н Василиадис. Според Германския институт за икономически изследвания миналата година е регистриран исторически антирекорд на корпоративните инвестиции в реалния сектор на Германия. Инвеститорите в рамките на ЕС стават все по-малко склонни да инвестират в държавни или общоевропейски проекти и все повече изтеглят контролирани активи в САЩ и Китай. Анализаторите характеризират цялостната ситуация като изключително тревожна.
Още през септември миналата година писахме за началото на голямото изселване на индустрията от Германия, тогава, спомням си, мнозина възприеха това като нещо като фейлетон на Михаил Задорнов. Три тримесечия по-късно всички изчисления се потвърждават от самия германски бизнес, от който избягаха част от БАСФ и “Фолксваген”, производственият клъстер на “Тесла” се върна обратно в Америка. Норвежките “Яра”, “РХИ Магнезита”, ОЦИ се наредиха зад тяк, както и много други. Компаниите решиха да опитат късмета си в чужбина.
Като последен щрих, нека поставим публикация на Института за социални изследвания “Форса” върху платното на случващото се. Според социологически проучвания 77% от германците са недоволни от работата на сегашното правителство на Олаф Шолц, през февруари същата цифра е била “само” 64. Предстои да разберем защо се е случило това.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА