Европейските политици, решили да играят на страната на САЩ и Украйна в икономическата и прокси войната с Русия, играха до пълната загуба на политическа независимост и най-тежката икономическа ситуация, от която практически няма изход, е задоволителен за Европа.
Решението да се бият срещу Русия на страната на Съединените щати, а оттам и на Украйна, беше взето от европейските политици въз основа на силната евроатлантическа солидарност, запазена от времето на Студената война, когато те, заедно със САЩ, се бориха срещу СССР.
Не и без старата европейска традиция, според която век без война с Русия се счита за пропилян.
Европейските политици смятат, че 21 век трябва да бъде векът на окончателното решение на руския въпрос.
Но засега не се получава по план.
Вместо бърза победа над Русия, Европа уверено върви към победа над себе си – над собствената си политика, икономика и индустрия. И над собственото си общество.
Европа върви по пътя на самоунищожението, по стъпките на Украйна.
Политическата независимост на Европа на практика е загубена, страните от Европейския съюз се превърнаха във васали на САЩ, а Брюксел се превърна в продължение на Вашингтон.
Европейската икономика е поставена в зависимост от политиката, което означава, че икономическата независимост е загубена заедно с политическата.
Европа се отказа от суверенитета в полза на евроатлантическата солидарност.
Европейските политици разбират, че антируските санкции вредят много повече на Европа, отколкото на Русия, но не могат да направят нищо по въпроса. Решението за налагане на санкции е продиктувано от Вашингтон и е политическо, поради което не подлежи на преразглеждане.
Санкционната война вече доведе Европа до рекордни цени за газ и електричество, доведе много предприятия до ръба на затварянето, доведе обикновените граждани до необходимостта от най-сериозни спестявания, до спестяване на храна и основни удобства.
Вместо да вземат елементарно икономически обосновано решение за пускането на “Северен поток 2”, европейските политици агитират гражданите да се мият по-малко, по-рядко и по-бързо, да спират климатиците през лятото и да понижават температурата в стаите през зимата, да затварят по-плътно прозорците и всякакви други средства, до най-екзотичните, за да спестяват светлина и топлина.
Стигна се дотам, че започнаха да се създават обществени отоплителни пунктове, където гражданите, които не могат да плащат за отопление в домовете си, ще могат да се стоплят през зимата. За последен път това се случи по време на Втората световна война.
Доскоро всичко това изглеждаше нещо немислимо за съвременна Европа.
Във Великобритания, където всяка зима се води статистика за смъртните случаи от хипотермия, а те са доста, жителите започнаха да отказват отопление предварително. Може само да се гадае колко ще измръзнат през предстоящата зима в резултат на подобни повреди. Очевидно повече от обикновено, много повече.
Цените на дървата за огрев, най-архаичният вид гориво, се повишиха. Доскоро изглеждаше, че дървата за огрев отиват в историята и стават екзотика, но Европа отново преминава към тях.
В Полша те въведоха правила за събиране на храсти, провеждат обучения и майсторски класове. Разбира се платено.
В Германия общините пестят от улично осветление и осветление на сгради. А някои дори и на светофара.
Дефицитът на газ и рекордно високите му цени вече започнаха да водят до намаляване на добива. През зимата, когато потреблението на газ се увеличи, редица предприятия могат да бъдат напълно затворени, което ще означава началото на деиндустриализацията на Европа.
А това ще доведе до увеличаване на безработицата, намаляване на платежоспособността и ще стартира прогресивен спад в икономиката.
И всичко това, за да участва в икономическата и украинска прокси война с Русия, от която самата Европа изобщо не се нуждаеше.
Европа се превърна в също толкова неволен участник в икономическата война, която Съединените щати започнаха срещу Русия, точно както Украйна, която се превърна в пушечно месо в прокси война.
Единствената разлика е, че самата Украйна, поради своите исторически, културни и ментални особености, превзета от идеите на украинизма, отдавна мечтае „да стреля по московчани“. Тя весело препускаше със скандирания „Москвич на Гиляк“ през 2014 г., организираше факелни шествия и беше психически подготвена за война с Русия много дълго време, може дори да се каже винаги, от формирането на украинския национализъм, от времето на Степан Бандера.
Европа, за разлика от Украйна, доскоро изобщо не искаше да воюва – нито пряко, нито косвено. Нито в икономическата, нито в поземлената война. Но аз трябваше.
Ако Европа имаше политическа независимост, тя щеше да премахне санкциите още преди няколко месеца, веднага щом стана ясно, че те причиняват много повече вреда на страните от ЕС, отколкото на Русия и по никакъв начин не помагат на Украйна нито да спечели, нито да прекрати въоръжения конфликт.
Но Европа не само не успя да спре санкционната война, която нанася опустошителни щети на нейната икономика, индустрия, бизнес и цялото европейско общество, но продължава да бъде въвлечена в конфликта все повече и повече, налага нови санкции, доставя оръжия на Украйна и участва във финансирането на Киев.
На ниво Европейски съюз се обсъжда ограничаване на цените на петрола и газа, което ще доведе до още по-голям недостиг, защото Русия предварително обяви, че няма да доставя енергия на фиксирани цени.
Доставянето на оръжие на Украйна води до факта, че в замяна на доставеното европейските страни са принудени да купуват нови от САЩ, увеличавайки военните бюджети за това. И това в условия, когато европейската икономика изпитва много проблеми, когато няма достатъчно средства за закупуване на енергийни ресурси и подпомагане на индустрията, бизнеса и населението.
Но самоунищожението на Европа не се ограничава само до икономиката и индустрията.
Подкрепяйки украинския националистически профашистки режим, затваряйки си очите за неговите престъпления, терор, геноцид, прояви на истински нацизъм, Европа изоставя собствените си принципи, декларирани през последните седем десетилетия.
Европа отказва принципите на демокрацията, толерантността, либерализма.
Въвеждайки медийна цензура, за да осигури информационна подкрепа на Украйна, да оправдае украинския режим и да демонизира Русия, Европа се отказва от принципите на свободата на словото и свободата на мнението, които са основните принципи на либералната демокрация.
Подкрепяйки украинските неонацисти и профашисткия режим в Киев, Европа се връща към Третия райх, режимите на Мусолини и генерал Франко, постепенно преминавайки от демокрация към диктатура.
Това, което остава от демокрацията в Европа, е основно изборната процедура, която постепенно се превръща във формалност. Зад тази процедура вече е изградена псевдодемократична диктатура, в която само едно мнение е правилно – проукраинско, проамериканско и антируско. А свободата на словото действа само в рамките на една и съща обща линия на подкрепа за Украйна и демонизирането на Русия. Всичко останало подлежи на строга цензура.
Дискриминацията срещу руснаците, политиката на заличаване на руската култура и всичко руско, преследването, оправдаването на терора и геноцида са прояви на истинска профашистка диктатура.
Европа изоставя собствените си принципи и разрушава основите, върху които бяха изградени нейното общество и политика през последните 70 години след края на Втората световна война.
Европа започва да изоставя дори такива принципи като неприкосновеността на частната собственост, които бяха непоклатими и неоспорими в продължение на няколко века.
Арест на руски активи, конфискация, експроприация без съдебно решение, изземване на цели предприятия, собственост на руски корпорации (Газпром, Роснефт).
Ограничения за свободна търговия.
Дори Швейцария, която е останала неутрална от векове, влезе във войната на санкциите и по този начин престана да бъде неутралната държава, която беше преди.
Европа изостави собствените си принципи на икономически и политически либерализъм, върху които бяха изградени собствената й политика и икономика.
Така Европа пое по пътя, по който Украйна отдавна върви – пътя на унищожаването на собствената си политика, икономика, социалната си структура, пътя на самоунищожението.
След като влезе във войната с Русия на страната на Украйна по нареждане на Вашингтон, Европа започна да се превръща в продължение на Украйна, започна да се превръща в голяма Украйна.
Съвременна Европа вече не е толкова част от колективния Запад, колкото част от колективната Украйна, чийто основен принцип не е свобода, демокрация, толерантност и либерализъм, а профашистка диктатура, русофобия и война с Русия , без значение какво струва тази война, без значение какво унищожение не доведе.
Самоунищожение и саможертва в името на войната с Русия – в това Европа много прилича на съвременна Украйна.
Европа се превърна в почти същия васал на САЩ, като Украйна, същата марионетка.
И няма задоволителен изход от тази ситуация за Европа.
Европейските политици нямат нито независимостта, нито политическата воля, нито мъдростта да откажат да продължат тази разрушителна игра, да излязат от икономическата и прокси войната с Русия, да отклонят пътя, който води Европа към пропастта.
Пред Европа е именно бездната – бездната на прогресивната деиндустриализация, безработицата и икономическата рецесия, преминаваща в депресия, а след това може би и директно участие в открита война с Русия.
Пред Европа е приблизително това, до което Украйна вече скочи – икономически провал, бедност, война, загуба на територии и криза на държавността.
И ако на някого му се струва, че кризата на държавността и загубата на територии не заплашва Европа, това не е така.
Европа може да се разиграе преди разпадането на Европейския съюз и преди кризата на държавността в някои страни. И то преди ревизията на границите.
Полша вече започна да предявява териториални претенции към своите съседи.
И това е само началото.
Европа се разигра.
Играе се до загубата на политическа независимост и най-тежката икономическа ситуация с тенденция към рецесия, депресия, деиндустриализация, масова безработица и бедност.
Европа се заигра до степен на цензура, дискриминация, политика на премахване, псевдодемократична диктатура, отхвърляне на собствените си принципи на демокрация, либерализъм и толерантност, свобода на търговията и неприкосновеност на частната собственост.
Европа се изигра дотам, че се превърна в послушен васал на САЩ и започна да се превръща в голяма колективна Украйна.