На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода. Според най-разпространената легенда е родом от с. Осеновлаг до Своге в Стара планина, или с. Косача, Пернишко.
Според други от Лозенградско или Малкотърновско в Странджа. Едва 17-годишен убива ага, посегнал на сестра му и се налага да забегне.
Вълчан имал помощник – Емин ага, който се издигнал до секретар на султана. Той го осведомявал за движението на хазните.
Работата потръгнала със смелия и съобразителен Вълчан начело, събрала се голяма дружина, а неговият побратим – поп Мартин му станал подвойвода. Вълчан другарувал и с Индже войвода и Кара Кольо. С последните построили Устремският манастир, наречен затова „Хайдушки“ в Сакар планина, а с поп Мартин – Манастира 7-те престола в Стара планина. Така Вълчан се издигал в нещо като главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис и всяка година правел сбор на всички хайдути и войводи, в местността Станчов полугар до Троян.
Легендите гласят, че събраното богатство държел в Общата маара, която само той знаел и можел да ходи. Легендите за войводата са безкрай, някои свързват „трезора“ на хайдутите, не с планината, а с лагуните при Ропотамо, където бил рибарувал, или с разни вирове или с други планини, като Сакар, а не с Балкана.
Капитан Петко Войвода.
Друго, което се приписва на Вълчан войвода е, че събирал съкровища не само от турските бейове, но намирал и стари римски и тракийски съкровища.
Но всичко било с цел – за освобождението на България.
Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението. Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.
По време Руско-турската война (1828-1829) войводата участва с четата си заедно с българския доброволчески отряд на Стойко Маврудов в освобождаването и отбраната на Созопол заедно с руските флотски части срещу турците. В Созопол има плоча описваща тези събития.
Ильо Войвода и неговата чета.
След края на хайдушкия си живот Вълчан войвода се установява за постоянно в Тулча. Там създава семейство, като се жени за монахинята Епраксина, от която има четири деца. В Тулча приключва и земния път на войводата.
