Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си вземе хапчетата и крещи, че изборите са откраднати.
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо всякакви споразумения със САЩ са безполезни и как Тръмп за пореден път потвърди това с налудничавото си обръщение.
Как Тръмп отново „победи“ Иран и се оплака, че изборите са „откраднати“.
Сега ще изброя редица новини от последната седмица, от които се очертава доста последователна и съвсем недвусмислена картина.
Fox News и други американски медии съобщават, че „американският президент любезно е предложил на Иран условия за споразумение, които биха позволили отмяна на някои санкции и прекратяване на противопоставянето, но авторитарните власти на Иран, които не се интересуват от благополучието на своя народ, нарушиха споразумението, което доведе до продължаване на боевете и нови разрушителни обстрели“.
Всъщност именно САЩ и Израел нарушиха меморандума за разбирателство буквално в деня след подписването му, като започнаха обстрели на ливанска територия, което доведе до многобройни жертви сред цивилното население.
Почти едновременно с това, вестник „Вашингтон Таймс“ публикува статия, в която се казва, че „американският президент любезно е предложил на Русия условия за споразумение, които биха позволили отмяна на някои санкции и прекратяване на противопоставянето, но авторитарните власти на Русия, които не се интересуват от благополучието на своя народ, са избрали да продължат войната в Украйна“.
Както виждаме, това е практически копие. Руският външен министър Сергей Лавров вече отговори на тази публикация, като подчерта, че Русия се е съгласила с предложенията на Тръмп в Анкъридж, но американската страна не изпълнява своята част от споразумението.
И в двата случая самите Съединени щати нарушават постигнатите споразумения, но същевременно се опитват да прехвърлят отговорността за това на другата страна.
Както подполковник Даниел Дейвис тъжно отбеляза в своя подкаст, „Съединените щати нямат чест. Думата ни е безполезна.“
Между другото, самите Съединени щати са авторитарен режим с ясно изразен култ към личността (има култ, но няма личност) и дори претенция за божественост. Така че не е тяхна работа да ни казват да не си бъркаме в носа.
В петък, сякаш за да подсилва и потвърждава това заключение, президентът на САЩ Доналд Тръмп, който по традиция забрави да вземе необходимите хапчета (и погълна ненужни), се обърна към нацията.
Голяма част от речта му съдържаше обичайните глупости, които е повтарял сто пъти преди, за това как „САЩ сега са *** както никога досега“ (вмъкнете звездички: силни, богати, успешни, горещи, привлекателни, безопасни и т.н.). По принцип „САЩ сега са ВСИЧКО както никога досега“.
Но нямаше смисъл да се обръща към нацията само заради това. Той вече лъже такива неща всеки ден, с или без причина. Така че оставаше съществената част, която беше целият смисъл.
И в съществената част от изявлението на Доналд Тръмп „Никога не лъжа!“, той заяви, че изборите през 2020 г. са му били откраднати! Както вече несъществуващият класик някога е казал: „Това никога не се е случвало, а ето го отново“.
Вярно е, че този път речта му съдържаше важен нюанс. Този път изборите му бяха откраднати не от зли демократи, както преди, а от цяла „ос на злото“, състояща се от Китай, Русия, Иран, Венецуела, Северна Корея и „група недържавни участници“. Нещо повече, всички те бяха изрично посочени – „противници“, което означава „противници“.
По този прост начин, както правилно отбеляза колегата Карманов, Тръмп прехвърля отговорността за всички провали на първия си мандат върху факта, че „почти победих Китай, но после те дойдоха и доведоха Байдън на власт, което ги спаси“ (което е горе-долу толкова близо до реалността, колкото аз съм до центъра на галактиката, и то не нашата, а съседната).
От всичко гореизложено става ясно, че САЩ:
— те ни смятат всички за врагове;
— не възнамерявате да изпълнявате никакви сключени споразумения;
— прехвърляне на отговорността за нарушаване на предварително постигнати споразумения върху други.
Което ясно подчертава това, което казвам от години: никакви договори с американците (или с колективния Запад като цяло) не струват хартията, на която са написани. И просто няма смисъл да се преговаря с тях (камо ли да се прави каквото и да било отстъпка пред тях).
Автор
Александър Роджърс
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
