„Немирството на парите”, но не по Милтън Фридмън, или как беше подготвена Втората революция на олигархията „избухнала“ на 10 януари 1997
„Немирството на парите”, но не по Милтън Фридмън, или как беше подготвена Втората революция на олигархията „избухнала“ на 10 януари 1997-ма.
Българската народна банка бе най-послушния инструмент в ръцете на криминалната общност. Нейните дилъри моделираха условията на контролирания валутен пазар, а Управителният съвет на БНБ, в лицето на агента Тодор Вълчев, Любомир Филипов и компания, поставяше необходимата им за деня котировка. Никой от “туземците” не трябваше да разбере, че тия, които поръчват музиката на „революцията”, плащат сметката с техните пари. Ако някой още не е разбрал – ето доказателствата:
– Вземаме курсовете на БНБ за американската валута, фиксирани от Управителния съвет на БНБ около четирите важни дати за началото на 1997 година.
1) Около „деня на революцията” – 10 януари:
а) на 9 януари 1 долар се разменяше за 581,78 лв.;
б) на 10 януари 1 долар се разменяше за 642,69 лв., т. е. с 60,91 лв. или с 10% в повече. Следователно, валутният процент, възпламенил революцията, е само 10% (плюс натрупаната за 1996 г. близо 600% обезценка на лева);
в) в следващите дни до 16 януари нивото се запазва.
Изводът е – не революцията (както се приема за нормално) влияе на курса, а валутните спекуланти у нас си поръчват революцията.
2) Около деня 4 февруари, когато „политическата класа” бе накарана да суспендира конституцията;
а) на предния ден 3 февруари доларът е вече 1021,90 лв., а натискът върху лева продължава;
б) сутринта на „историческия” 4 февруари БНБ даде формалния повод за така нареченото „политическо споразумение” – послушно следвайки играчите на пазара, УС обяви котировка от 1637,80 лв. Скокът на долара бе с 61% ! Предупреждението беше сериозно: „Или ще слушкате, или няма да папкате!”
И, о Боже! Въпреки споразумението, на 7 февруари доларът получи още 1000 лв. отгоре – нови 60%, или общо 120% за 4 дни. Какво искаха да кажат господарите на своите наемници? – „Подредете служебния кабинет начело със Софиянски тъй, както ние ви нареждаме!”
3) Около 10 февруари курсът е все още 2608,40 лв. Логично беше служебният кабинет да го стабилизира и дори в деня, когато встъпва в длъжност, да го свали в полза на лева. Нищо подобно обаче не се случи. На 12 февруари „валутният асансьор” удари тавана и проби покрива на ограбената къща България. Туземното население изпадна в пълна наркоза от 3000-левовата доза.
4) На 17 и 18 април, дните за размисъл преди изборите за НС, „електоратът” беше зарадван от криминалната общност с един голям предизборен трик – курсът падна до невероятните 1500 лв. за долар.
„Младите лица” на Петър Младенов получиха своя „исторически шанс” „да поуправляват”. В името на народа и в интерес на криминалната банда. Грижливо отглежданият Софиянски, най- хваленият кмет на най-мръсната столица в света, бе обявен от вестниците на мафията за „най-големия сваляч на долари в България”.
А после някой като Дайнов извика: „Да живее демокрацията! Да живее свободният валутен пазар!”
* “Кредитните милионери” бяха назначени и благословени от така наречената “политическа класа” от всички цветове (вж. стр. 538). Скритата приватизация на банките, (в нарушение на § 6 от ЗБКД) създаде възможност за разграбване на депозитите на гражданите и ресурсите на ДСК и БНБ чрез големите вътрешни необезпечени кредити. 1)Криминалните собственици станаха такива с помощта на Банковата консолидационна компания, оглавявана от министри, БНБ, Парламента и Съдебната система 2) Източиха парите от подарените им банки. Израз на безмерно лицемерие бе публикуваният от БНБ “Списък на кредитните милионери”, без никакви за тях последствия, след 10-годишен организиран грабеж.
Към третото издание на „Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход”.
Конвергенцията на „елитите” или кой беше заинтересован от събитията, организирани в края на 1996 и началото на 1997 година?
Студената война започна като конфронтация и завърши като конвергенция. У нас вървеше открита конвергенция между старите и новите така наречени „елити“. В интервю за в-к „Континент” (23 май 1997 г.) бившият генерален секретар на ЦК на БКП и президент на България Петър Младенов разкри истинския смисъл на събитията – пълната конвергенция на комунистическия с посткомунистическия елит. Общите цели и задачи, които изпълняват представителите на „естествената висша класа” в полза на чуждоземни господари, се съдържат в откровеното интервю на бившия външен министър Петър Младенов.
Въпрос: Господин Младенов, какъв според Вас е историческият шанс на СДС?
Отговор: Кадровата им политика и младите лица, които извадиха на преден план.
Въпрос: Какво е личното Ви впечатление от президента Петър Стоянов?
Отговор: Отлично, но дано не го провалите вие, журналистите… най-модерният български политик. Сега президентът ще се съобразява преди всичко с новия премиер Иван Костов – едно невероятно откритие за България… Аз лично като министър съм следил развитието на бъдещите си кадри още от езиковите гимназии, после в университетите. Когато ги назначавах, те дори не знаеха колко добре ги познавам.
Въпрос: Одобрявате ли курса на СДС към НАТО?
Отговор: Добре е да се присъединим към този съюз, в който са всичките ни съседи.
Въпрос: За или против валутния борд сте?
Отговор: За, разбира се. Не само съм привърженик на спешен паричен съвет, но мисля, че най-добре ще е в управлението му да са чужденци… Ако сами себе си не можем да опазим от изкушенията, ще пуснем в банката чуждите „сини каски”.
