Прокуратурата е осъдена да плати 100 000 евро на Явор Златанов.
За пръв път съдебен състав приема, че действията на прокуратурата по казуса „Осемте джуджета“, свързани с ареста и обвиненията срещу бизнесмена Явор Златанов, са били продиктувани не от целите на легитимно наказателно разследване, а от стремеж за отнемане на имуществото му.
Това става ясно от решение на Софийския градски съд, с което прокуратурата е осъдена да плати на Златанов обезщетение от 100 000 евро. Това съобщава сайтът Lex.
Съдът приема, че задържането на Златанов и повдигнатите срещу него обвинения са били тенденциозно насочени към завземането на бизнеса, парите и ценностите му.
Според съда с ареста на Златанов е било нарушено правото му на свобода и сигурност, тъй като задържането не е било използвано за провеждане на законно разследване, а „като инструмент на принуда в имуществен конфликт“.
Казусът „Осемте джуджета“ стана публично известен през 2020 г. от едноименното разследване на Антикорупционния фонд. Линк към разследването — в коментар.
„В своята съвкупност фактите подкрепят извода, че наказателноправните механизми са били използвани не само за целите на разследването, а и като средство за въздействие върху имущественото положение на ищеца“, заключава съдът.
Според съда е важно да се потърси убедително обяснение за необичайната активност на прокуратурата, която настъпва веднага след намесата на нови лица и спира веднага след арестите и изземванията.
Съдът обръща специално внимание на връщането на златото на Илия Златанов, като подчертава подозрителното съвпадение в описанието им в молбата с това в протоколите за изземване, на които Златанов не е присъствал.
„Тази разлика в институционалната енергия не може да бъде обяснена убедително с обичайна процесуална необходимост. Тя показва, че имуществените действия са били поне толкова важни за развитието на производството, колкото и самото разследване, а в определени моменти – и по-важни“, пише СГС.
Съдът анализира и действията на тогавашния ръководител на спецпрокуратурата Димитър Петров, като отбелязва, че поведението му е било припряно и различно от обичайните колегиални отношения. Сред посочените обстоятелства е и бързото организиране на връщането на златото и парите, иззети от Златанов. Според съда тези действия не доказват сами по себе си вътрешните мотиви на Петров, но потвърждават необичайния характер на институционалното поведение.
„Съдът не установява, че всяко действие е било лишено от законова форма, а че законовата форма е била използвана за постигане на резултат, който не е сред допустимите цели на чл. 5 на Конвенцияа за правата на човека и основните свободи.
Този извод не се основава на отделно процесуално нарушение, а на натрупване на взаимно допълващи се индикации, които, разгледани в тяхната съвкупност, разкриват различна от официално заявената насоченост на предприетите действия“, мотивира се съдия Запрянова.
Продължаваме да разкриваме истината за престъпните мрежи в българското правосъдие — и да настояваме институциите да носят отговорност.
