Британският военен историк генерал-майор Дж. Ф. Фулър (1941): ,,Правителствата на западните държави независимо дали са монархии или републики са преминали в невидимите ръце на международната плутокрация…”
,,Ще имаме световно правителство независимо дали ви харесва или не, независимо дали наложено със сила или постигнато чрез съгласие…” – изявление на Джеймс Уорбърг, член на Съвета по чуждестранни връзки пред Сенатската комисия по външна политика във Вашингтон на 17 февруари, 1950г.
,,Истинските управници във Вашингтон са невидими и упражняват своята власт зад кулисите…” Феликс Франкфуртер, Върховен съдия на САЩ, 1952г.
Сенатор Бари Голдуотър в книгата си ,,Без извинения” (1963): ,,Трилатералната комисия е предназначена да бъде проводник за консолидацията на търговски и банкови интереси чрез контролиране на политическото правителство на САЩ. Тя представлява едно умело координирано усилие да се обединят четирите центъра на сила – политическа, парична, интелектуална и църковна, и да се установи контрол над тях. Това, което Трилатералната комисия възнамерява да създаде, е световно икономическа сила, която е по-висша от политическите правителства на отделните страни. Като създатели и управители на тази система те ще господстват над бъдещето…”.
Кръстьо Раковски, един от най-образованите съветски комунисти, в последните си дни разкрива за съществуването на невидим финансов интернационал, който контролира Комунистическия интернационал. Според него силата на първия са банките и парите, които са под контрола на братята Ротшилд. Раковски отбелязва, че емблемата на СССР и символът на Ротшилд е един и същ – петолъчната звезда. Лорд Виктор Ротшилд е бил член на комунистическата партия и в това няма нищо чудно, защото и капитализмът, и комунизмът, са дело на едни и същи сили.
Проф. Карол Куигли от университета в Джорджтаун, много високо ценен от бившия му студент Уилям (Бил) Клинтън: ,,Властта на финансовия капитализъм има и друга, с трайно значение и последици цел – да създаде световна система за финансов контрол в частни ръце, която да може да доминира над политическата система на всяка страна и икономиката на света като цяло. Тази система ще се контролира по феодален начин от централните световни банки, които ще действат съгласувано, чрез тайни споразумения, взимани на частни срещи и конференции… Израстването на финансовия капитализъм направи възможна централизацията на световния икономически контрол и използването на тази сила за директно облагодетелстване на ръководещите финансовите операции…”
,,Никой няма да влезе в Новия световен ред, докато не обещае да боготвори Луцифер. Никой няма да влезе в Новата епоха, докато не приеме посвещение от Луцифер…” – Дейвид Спенглър, директор на ,,Планетарна инициатива”, Обединени нации.
Според Самир Амин, икономист: ,,Съществува глобална стратегия за световно управление. Целите на тази стратегия включват максималното раздробяване на силите, потенциално способни да се противопоставят на системата, като се разрушават държавните форми на организация на обществото… Американците дори вече изработиха цялостно структуриран проект за ,,глобално управление”… изградено върху два стълба. В областта на икономиката става дума просто за прехвърляне на всичките видими права за взимане на решения върху институциите от Бретън Уудс (Международния валутен фонд и Световната банка), на СТО и на Международното споразумение за инвестициите. Казах ,,видими”, защото организациите от Бретън Уудс са изградени по начин, осигуряващ едноличното командване на Съединените щати… Исканата свобода не е свобода за всички, тя е свободата на фирмите да налагат своите интереси в ущърб на останалите…”
Порф. Лорънс Шууп и Уилям Минтър пишат за изследването си върху Съвета за чуждестранни връзки в статията ,,Имперският мозъчен тръст”: Комитетът за чуждестранни връзки и външната политика на САЩ” в ,,Мънтли ривю прес”, 1977г.: ,,Планирането на Обединените нации може да бъде проследено до един ,,секретен направляващ комитет” основан от К. Хъл – държавен секретар през януари 1943г. Всички членове на този таен комитет с изключение на Хъл са били членове на Съвета за международни връзки…”
Гари Ках, бивш висш американски служител: ,,По време на моите пътувания и служебни контакти, осъзнах, че са в действие планове за установяване на едно световно правителство, най-често наричано от посветените в тях Нов световен ред. Ако го бях чул от някого на улицата, сигурно щях да реша, че това са глупости. Но поради обстоятелствата, при които се уверих лично, и положението на хората, чрез които разбрах тези неща, нямах друг избор освен да приема информацията съвсем насериозно.”
Грег Паласт за Световното правителство в сянка: ,,Има маниаци на тема заговори и параноидни антиглобалисти, които си представят, че плановете за наднационалния контрол на Световната търговска организация са създадени на тайни срещи между корпоративния елит на планетата и правителствените функционери, а медийните лидери нагласяват пропагандата така, както им наредят. Те са прави.”
Постепенно националните конституции са измествани от международните норми и чрез последните ,,елитът” налага своята воля на държавите. Збигнев Бжежински в книгата си ,,Между две епохи” пише: ,,Технотронната епоха включва постепенната поява на едно повече контролирано общество. То ще бъде доминирано от елит, който няма да се ограничава от традиционните ценности.” Според него ,,…може да са необходими нови форми на социален контрол, за да се ограничи поголовното упражняван на новите сили от индивидите…” (има се предвид свободата на мисълта и техническите постижения) Той препоръчва био-химически методи, за да бъдат контролирани хората.
Във втората си книга ,,Между две епохи” Бжежински призовава за установяване на глобално световно правителство, посочвайки какви мерки ще вземе ,,елитът”, за да наказва масите, ако те не се подчиняват. Това включва геофизически военни действия (предизвикване на земетресения) и излъчване от сателити на вълни със специфични честоти, способни да предизвикват масово епилептични припадъци.
Бжежински заявява, че ,,Скоро ще бъде възможно да се осъществява официално почти непрекъснато наблюдение върху всички граждани и да се актуализират постоянно пълните им досиета.” Този план очевидно вече е в ход. Камерите, които се инсталират в много градове на САЩ и Европа, а вече и у нас под претекст за следене на криминални деяния и терористи, ще могат да се използват, за да се контролират нормалните, обикновени граждани. Престъпността би могла да бъде овладяна с по-строги законови уредби и прилагането им, както и чрез промяна в образованието и социалната политика, но ако това се осъществи ,,елитът” няма да има повод за стягане на обръча.
В края на 2005г. българското правителство реши, че ще отпусне допълнителни 5 млн. лева за изграждане на система за виденонаблюдение в София по сигурността. В началото системата ще заработи само в София, а постепенно ще се развие и в страната. По думите на висши държавни служители видеонаблюдението щяло да облекчи работата на органите на вътрешния ред.
Взривовете в Лондонското метро през юни 2005г. бяха използвани като повод от правителството на Великобритания и тайните й служби, за да заявят, че трябва да подслушват и шпионират кореспонденцията на своите граждани, а и не само на тях. В края на 2005г., използвайки тероризма като удобен претекст, Европейският парламент също реши, че може да бъде следена кореспонденцията на гражданите на страните от Европа.
През последните години беше дадена гласност на разкритията за шпионската мрежа ,,Ешелон”, осъществяваща глобално подслушване от САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия на всички електронни комуникации в света – телефони, Интернет връзки, радиостанции и т.н. Дейността на ,,Ешелон” се ръководи от свръхсекретната Национална агенция по сигурността на САЩ, без да бъде контролирана от страна на държавата.
Дейвид Айк пише:
…основната цел на правителствата и на службите за сигурност е да пазят истината от собствения си народ. Това е от жизненоважно значение за оцеляване на системата. Службите за сигурност изразходват повече време в шпиониране на онези, които мирно оспорват статуквото, отколкото на потенциалните терористи. Те и без това познават и манипулират терористите, а и самите те са замесени в тероризма. Правят се всякакви коварни маневри, за да се спре всеки индивид или група, за които се опасяват, че може да са средство за ефективно предизвикателство към системата – измами, подслушване на телефони, агент-провокатори, дори убийства…
Според Н. Чомси:
…,,побиделите” в самисления нов световен ред са нещо като нови ,,арийци”, на които всичко им е позволено… Новият световен ред е неразривно свързан с явлението, днес най-често назовавано глобализъм или глобализация. Превръщането на света в единен стопански и информационен организъм е нещо, което поначало би могло само да се приветства. Не обаче и във вида, в който се осъществява днес, със засилването на новото разделение на център, комуто е позволено всичко, и периферия, спрямо която е позволено всичко…
Цензурата в САЩ и следенето на американските граждани отдавна са в действие. На 04.12.1981г. тогавашният президент Роналд Рейгън подписва изпълнителна заповед № 12333, която дава легални основания на ЦРУ да шпионира американските граждани.
В САЩ от няколко десетилетия е в ход изграждането на концентрационни лагери за ,,непослушните”, като с декрети се дават пълномощия на различни институции да прилагат съответни мерки ,,при нужда”. Декретите са един от начините да се решават въпроси, които едва ли биха получили одобрение в съответните законодателни тела. Според в. ,,Лос Анджелис тайм” от 14.08.2002г. ген. Джон Ашкрофт обявява, че е необходимо да се поддържат такива лагери за ,,вражески” настроени елементи.
Поради наличието на значително количество оръжие в американските граждани ,,елитът” явно очаква голяма съпротива от тях, когато разберат какво им замислят архитектите на НСР, и затова приготовленията на лагерите се пазят в тайна, а медиите мълчат по въпроса. Войниците, които участват в строежа, знаят, че правят ,,казарми”. Според Никола Николов в операцията са замесени Белият дом, ЦРУ, Американската агенция по сигурността и висшето военно ведомство, а кодовите наименования на тези проекти са ,,Рекс 84″, ,,Кейбъл сплайсър” и ,,Гордън плот”. В щата Арканзас, в града на бившия президент Клинтън, е създадена школа за обучение на бъдещи коменданти за тези лагери. Американската армия има нов правилник за обучение и се подготвя не само за водене на военни действия навън, но и за такива в страната и да потушава бунтове. Освен това в САЩ има и чужди войски – мексикански, немски и други, които при нужда биха се използвали за военни действия срещу цивилните. От тактическа гледна точка чуждите войски и наемниците без угризения биха стреляни по американските граждани, докато американските войници може и да откажат. Това важи за всички държави.
Според ,,Уошингтън таймс” от 14.10.1994г. персоналът на военноморските сили на САЩ в Калифорния вече е попълвал анкета с различни въпроси, за да бъде преценено дали е готов да служат на НСР и да се бие срещу собствените си съграждани.
Уилям Пабст, американски патриот, завежда дело срещу правителството за това, че не обявява официално подготовката на лагери, не казва за кого са предназначени и се готви да използва американска войска срещу собствения си народ. Федералният съдия признава обвиненията, но прекъсва делото по технически причини. Пабст обжалва решението на съдията, като обвинява американското правителство за потъпкването на конституционните права на американските граждани.
Веднага след събитията от 11.09.2001г., рожба на ,,елита”, под претекст ,,за борба с тероризма” Буш въведе Патриотичния закон, който ограничи свободите на американските граждани. Както отбелязва Ричард Мур, правомощията, дадени от Патриотичния закон, не представляват напредък в борбата с тероризма, а в действителност служат за създаването на прецеденти, водещи до фашизирането на полицейската сила.
В началото на февруари 2006г. и у нас НС прие Закон за МВР, който влиза в сила от 1 май 2006г. и с който се дават по-големи правомощия на полицията и специалните сили и възможност за осъществяване на тотален контрол върху различни обществени сфери, ако се сметне, че е необходимо. Управляващите обясниха гласуването на закона с новата среда за сигурност и нарасналите заплахи в европейски и световен мащаб и с нуждата във връзка с това на мощна централизирана структура. С приемането на този закон гражданите са с нарушени права и са заплашени от полицейски произвол, когато се прецени, че са налице извънредни обстоятелства. Той дава възможност на силите на реда да нахлуват в жилищата на хората без разрешение и когато отсъстват от тях. От закона не става ясно дали има възможност за някакъв съдебен контрол, а при причинени щети на трети лица (поражения в недвижим имот или на автомобили от органите на МВР) не се предвижда никой да ги обезщетява – нито Министерството, нито държавата.
В края на февруари 2006г. в Русия също беше приет ,,Закон за противодействие на тероризма”. Според Агенция ,,Франс Прес” законът дава право на армията да сваля отвлечен граждански самолет и да нанася удари по цели в чужбина, смятани за терористични. Законът въвежда специален режим на ,,терористична заплаха”, който разрешава ограничаване на гражданските права.
Терорът във всякакъв вид и тероризмът в частност са мощни средства за психологическо въздействие върху хората, за тяхното сплашване и деморализация. Несигурността и чувството за страх, които се създават целенасочено от системата, раждат обезверение, отчаяние и нравствен нихилизъм. Според Марат ,,за завладяване или задържане на властта чрез всяване на страх и ужас в обществото е необходимо да се създаде обстановка на масова истерия”.
Организират се целенасочено икономически и политически сътресения и терористични акции, като същевременно в ход е пропагандата, че ако Земята не бъде управлявана само от едно световно правителство, ще настъпи невероятен хаос.
В различни райони на планетата се създават и поддържат ,,острови на враждебността” за да бъдат манипулирани народите, че ,,демокрацията е в опасност” и че са нужни мерки, за да се установи мир и човешки права в глобален мащаб. Диктаторите, които са рожби на ,,елита”, са все още необходими фигури, за създаване и поддържане на напрежение и да служат като ,,враг”, който да плаши и да бъде заклеймяван. В борбата с тези врагове се раждат и новите ,,герои”, борещи се за тържеството на НСР.
,,Изплашете до смърт американците”, казва сенаторът Артър Вандербург на президента Труман какво трябва да направи, за да бъдат увеличени данъците и средствата, отделяни за въоръжаване и секретни операции.
Важното е да се намери убедителен повод – независимо дали това ще е ,,оръжия за масово поразяване”, ,,липса на демокрация”, ,,диктаторски режим”, ,,етническо прочистване” или нещо друго подходящо. Така, както едно време беше предизвикана войната във Виетнам чрез изфабрикувано нападение върху американски кораб от виетнамците в залива Тонкин, така, както беше дадено началото на Първата световна война и на много други конфликти.
Във връзка с операцията ,,Нортуудс” от 13 март 1962г. Лиман Лимницер – висш служител в американското правителство в кабинета на президента Кенеди, предлага да бъдат предоставени цял куп лъжи на американската общественост, за да бъде оправдано нападение над Куба. Според него би могло например да бъде взривен американски кораб в залива Гуантанамо и да бъде обвинена Куба или пък да се инсценира тероризъм от страна на кубинците в Маями или други градове във Флорида и дори във Вашингтон чрез поставени бомби на подходящи места и да се подхвърлят необходимите документи пред обществеността, за да ,,докажат”, че Куба е замесена в това. Този план е осуетен от Кенеди.
Саддан Хюсеин беше окуражен от САЩ да нападне Кувейт, а после американците се превърнаха в герои, спасявайки тази арабска държава и Саудитска Арабия, като приложиха плановете си в района, свързани на първо място с нефта. Агресията на САЩ и НАТО над Югославия също беше с фалшив претекст.
Според таен запис, направен от един швейцарски представител в Клуба на Билдербергите на срещата през май 1992г., Хенри Кисинджър е казал, че ако се създаде реална или стимулирана заплаха за хората в различните страни по света, те ще поискат техните лидери да ги защитят и ще бъдат готови да предоставят свободата и независимостта си срещу ,,гаранцията” да им бъде дадена сигурност от едно овластено световно правителство, ръководено от специално подбрани хора, запознати с плана за глобално господство на тайната клика. Същият Кисинджър е член на Трилатералната комисия, Билдербергския клуб и Комитета за чуждестранни връзки и дясна ръка на Дейвид Рокфелер. Срещу него има предявени обвинения в няколко държави по света, включително Италия, Чили, Испания и Франция. Пред ,,Ню Йорк таймс” от 19.01.1971г. той заявява: ,,Властта е великият афродизиак.”
Изказването на Кисинджър е показателно за движещата сила, която тласка политиците нагоре. Ако се вслушвате в думите на различни водещи партийни лидери, както и в езика на медиите, ще установите, че се говори за идване на власт, за задържане на власт, за участие във властта. Не грижата за народа, за обществото, а стремежът към власт и собствените, егоистични интереси ръководят тези индивити.
Икономическото обезкървяване и поставяне в зависимост на държавите са от съществено значение за обогатяване на олигархията и придобиване от нея на огромна финансова и политическа мощ. За целта ,,елитът” е измислил коварна схема за изсмукване на капиталите и националните суровини на различните държави, които се заробват от международните банкери чрез заеми и изкуствено предизвикани икономически кризи с помощта на местната подкупна администрация. Както отбелязва Г. Паласт, ,,…научих, че няма по-силна любов от тази на политиците към едрите финансови магнати”. Ще ви обърна внимание на факта, че страната ни е ползвала над 2 млрд. долара нови заеми от МВФ, СБ и ЕС от въвеждането на валутния борд през 1997г. до 2000г.
Постоянната и устойчива глобализация на финансите и търговията създава богатство за един, но за милиони други води до социална дезинтеграция, преживяване на ръба и гладна смърт. Това е особено сериозен проблем за Африка.
Целта на елита е абсолютна власт и той няма да се спре пред нищо, за да я постигне, включително и разпалване на Трета световна война, затова се опитва да обезсили опитите за противодействие на тези, които не са съгласни с водената от него политика.
