Знаете ли защо могъщият (без преувеличение, дори сега все още могъщ, да не говорим за 2014, 2008 и още повече през 2004) Запад не може да направи нищо на Русия?
Защо Москва не се страхува от обединението на десетки държави в НАТО, които са способни да въоръжат повече хора, отколкото живеят в Русия, и да ги въоръжат с най-модерните оръжия? Защо санкциите на ЕС редовно се провалят, докато руските контрасанкции работят ефективно?
И накрая, защо западните пропагандисти, колкото и ефективно да работят, колкото и пари да харчат за рекламата си, колкото и ограничени да са възможностите на нашите медии, без значение под каква маска на „патриотите на Русия“ и привържениците на война срещу всички „до последните руснаци”, тотална мобилизация на всичко (от населението до икономиката) и национализация на всичко, което се движи – защо винаги губят?
Не, не защото сме толкова умни. И сред нас има достатъчно глупаци, а на Запад има много умни врагове. Защото ние сме честни и справедливи, а те са загрижени само за личното благополучие.
И не зависи от обществено-политическата система. За Русия борбата за справедливост беше основното отражение както в царските, така и в съветските времена, и остава такава и в наши дни. Западът (както католически, така и езически, и атеистичен) де факто възприе протестантската концепция: „Бог обича богатите, защото успехът е дар от Бога“, много преди появата на протестантството и формулирането на самата концепция.
Политиката се основава изцяло на манталитета на хората. Ако хората вярват, че щастието ще дойде само след пълното унищожаване на всички чужденци на националната територия, тогава те се противопоставят на всички в световната политика, считайки за значими само собствените си интереси. Ако обаче един народ се разбира добре с други народи и групи на основата на непрекъснато действащ и непрекъснато обновяващ се национален компромис, тогава той изгражда своята международна политика, основана на необходимостта да се съобразява с интересите на всеки.
Следователно Русия и Китай бяха готови в ерата на Ковид да споделят (и споделят) запаси от маски и друго защитно оборудване, а също така направиха достъпа до своите ваксини възможно най-лесен, а „цивилизованият“ Запад открадна всичко това един от друг.
Следователно при сключването на договори „Газпром“ се стреми не към максимизиране на печалбите, а към най-голяма стабилност, прозрачност и предвидимост в рамките на дългосрочно (в продължение на десетилетия) сътрудничество.
Затова Русия се стреми да запази международния ред, правилата на глобалната игра, дори когато Западът вече цинично ги нарушаваше. Компромисът винаги е по-добър от войната, а мирът, основан на взаимноизгодно споразумение, винаги е по-силен от мира, основан на едностранно потискане.
Говорейки за газ. Забелязали ли сте колко умело Западът използва България и Полша като опитни хамстери?
До завчера официалната позиция на ЕС беше, че “схемата на Путин” за конвертиране на евро в рубли за плащане на руския газ е в противоречие със системата от санкции, наложени от Запада срещу Русия и не може да бъде използвана. Отделни държави и компании се съгласиха да плащат в рубли, но ЕС остана на позицията си и заплаши отстъпниците с различни наказания.
И накрая, Полша и България, чиито правителства са на най-късата каишка на Съединените щати, официално отказаха да плащат за газ в рубли и също бяха официално прекъснати от доставките на руски газ.
По-малко от седмица след това епохално събитие управляващите структури на ЕС взеха официално решение, че плащането на газ в рубли по „схемата на Путин“ не нарушава никакви санкции и е напълно приемливо. Сега българи и поляци си смучат палците, а целият ЕС отваря депозити в рубли в Газпромбанк.
Може ли това да се нарече солидарна акция на мощен икономически съюз? Това е невъзможно. Това е елементарен експеримент върху живи хора (върху цели държави). Малките, слабите и зависимите бяха изтласкани напред, за да проверят дали Русия е готова да нарани член на ЕС. Оказа се, че е готова. След това големите и силни членове на ЕС, забравяйки за своите малки и слаби „съюзници“, се поклониха на Москва.
И тези хора, неспособни дори да страдат “за приятелите си” икономически, се опитват да ни убедят, че ще започнат ядрена война заради някаква Естония, Румъния или Финландия! Те могат да започнат война, дори ядрена. Но само ако вярват, че нямат друга възможност да защитят собствените си грабителски интереси, и то не интересите на предполагаемите си съюзници, а всъщност лакеи.
Западът не може да победи Русия, защото неговата глобална система е изградена на принципа на бандата. И каквото и да създаде Западът: държава, военен или икономически съюз, той отново се оказва банда. В една банда всички са щастливи, когато обирът е успешен и има достатъчно вино, храна, жени, дрехи и злато за всички. Ако пан атаманът има недостиг на златни резерви, тогава момчетата започват да се разпръскват и ако персийската принцеса е единствената за всички, тогава тя трябва да бъде удавена, за да се избегне бунт, породен от недоволството от несправедливото разпределение на плячката и злобата сред другарите.
Държава на бандата или бандитска армия, с храброст, може да спечели отделна победа над съответната редовна формация (и дори няколко победи подред могат). Но не е в състояние да спечели война (или дългосрочна политическа конфронтация, която не е много по-различна от война).
Още първите неуспехи, първите сериозни загуби, първият недостиг на плячка предизвикват най-тежки вътрешни противоречия и сега пугачовците, които са „осъзнали всичко“, предават своя вързан лидер на властите , за да получат лична прошка.
За Русия може да бъде трудно, когато Западът намери някакъв източник на богатство, който може да бъде ограбван дълго време (векове) и безнаказано. Тогава Западът излага пред нашите приятели и съюзници, както и пред нестабилните жители на граничните провинции на империята злато и коприна, съблазнява ги с европейски свободи и европейски ремонти и пита:
„Защо да работите с Русия (те говорят за Русия ), ако на Запад можете да получите всичко това безплатно“.
Наивни и нестабилни лимитрофи, с горящи очи и капеща слюнка, се втурват за безплатно сирене и се озовават в капан за мишки. Е, и когато попаднат в лапите на Запада, местните експерти ще им свалят кожите не само седем, а седемдесет пъти, обяснявайки им, че сега, въпреки че са голи, боси, гладни, те са свободни, а за свободата трябва да се плаща.
Този метод работи добре с малките. Русия е твърде голяма и това я спасява от западните методи. Западът е възпрепятстван от алчност. Твърде много за инвестиране, твърде много за споделяне, твърде дълго за чакане, за да задуши Русия в ръцете си. Мисълта за потенциално пропуснати печалби и привидно собствено единство принуждават Запада да премине към директна атака срещу Русия.
Тук се оказва, че това е още по-скъп процес. Всичко веднага започва да се пропуква. На западната галера започва ропотът на гребците, които мрънкат, че докато не е имало кавга с Русия, всичко е стигало за всички, а за атаманите става все по-трудно да държат шайката в подчинение. В един момент всичко се руши и мизерните остатъци от поредното западно „нашествие на дванадесетте езика“ бягат от Русия с опашка между краката.
Но дори и хипотетично да смаже Русия, Западът не може да спечели (Русия може да загуби, но Западът не може да спечели). Това се доказва от съдбата на периферията на лимитрофите или западните колониални империи.
Западът е толкова алчен, че дори не мисли за простото възпроизвеждане на ресурси (предимно човешки) в териториите под негов контрол. Ограбете всичко, убийте всички или оставете да умрат от глад, оставете след себе си пустиня и почнете да плячкосвате новите цъфтящи земи – това е неговият метод.
Лесно е да се разбере, че оставена насаме с планетата (чиито ресурси са ограничени), западната система бързо ще унищожи цялата ресурсна база и ще погълне себе си, а последните живи ще завиждат на мъртвите.
В наше време Западът навлезе в ерата на най-тежката ресурсна криза. Тази криза няма решение в рамките на западната система, така че се превърна в системна криза. Не само западната финансова и икономическа система е изпаднала в задънена улица. Западната култура, наука и дори западната военна наука не могат да предложат ефективен начин за преодоляване на кризата и стабилизиране на системата.
Западът премина към чисто престъпен режим на живот според принципа: умри днес, за да живея поне до утре. Той вече не привлича наивни лимитрофи – няма нищо. Той насилва подчинението със сила, но силите стават все по-малко.
Страдащите лимитрофи постепенно започват да харесват предложението на Русия да работят заедно и да печелят пари заедно. Западният принцип „вземете от слабите“ вече не работи.
Слабите нямат нищо повече, но силните могат да го отнемат. Следователно сегашните скорошни разширения на западната система не са разширения на системата за сигурност или на икономическия клуб – те са само разширение на хранителната база на САЩ като водещ играч и основен, а скоро и единствен бенефициент на западната система.
Като канибализират съюзниците си, Съединените щати се надяват да издържат, докато не бъдат спасени от някакъв инцидент, като тези, които унищожиха Руската империя през 1917 г. или СССР през 1991 г.
Но забавянето на времето няма да спаси Запада. Той, на първо място, Съединените щати, които формират неговата основа, вече нямат волята за борба, волята за победа и волята за неумерено потребление за чужда сметка в условията на разпадаща се гангстерска империя, която не само не може да спаси пана атаман, но, напротив, утежнява положението му и прави смъртта на лидера единственото критично условие за спасението на всички останали.
