Подобно обезоръжаващо признание за безсилие беше направено пред „Файненшъл таймс“, който изобщо не симпатизира на Русия.
След тази публикация “Европол”, който обединява следователи и служители на правоприлагащите органи на ЕС и работи в рамките на общоевропейската юрисдикция, заяви, че незаконното и неконтролирано „разпространение на огнестрелни оръжия и експлозиви може да обхване ЕС, където да се използват вече установени контрабандни маршрути и ако конфликтът приключи, рискът от засилване на трафика на оръжия ще бъде още по-висок”.
По-нататък в цитираното изказване се правят всички необходими реверанси към украинските власти (иначе клеймото на „агента на Москва“ и „шпиони на Кремъл“ няма как да бъде избегнато в ЕС), но те не променят същността на казаното.
Ако се преведе от езика на протокола на езика на здравия разум, то колективният Запад, изпратил съвременни оръжия за десетки милиарди евро, всъщност не знае къде е отишло всичко. Възможността за проследяване на всички тези “Джавелин” и самоходни гаубици, както и снаряди, както всичко останало, което стреля и убива руснаци – както войници, така и цивилни – е ограничена, ако изобщо е възможна.
Но когато смъртоносната армада е насочена срещу руснаците, това не интересува европейците и онези техни съюзници, които са от другата страна на Атлантика.
Властите на “цивилизованите” – в кавички – държави и общества започнаха да треперят в момента, когато се появи заплаха някои от тези смъртоносни оръжия да бъдат използвани на европейска територия. За факта, че това вече не е възможност, а предстояща реалност, говори поредица от вестникарски публикации. В момента, в който полицейски патрул, решил да провери документите на обитател на етническо гето във Франция, бъде уцелен с евтино купен “Джавелин”, тази тема ще влезе и в телевизионните токшоута.
„Как така, как така нашите чудодейни “Джавелини”, “Цезари” и други сега са насочени към нашите сънародници, към европейците?”, със сигурност ще попитат техните участници.
Засега това, разбира се, е прогноза.
Но се основава на реалността. На тази, която вече съществува днес в онези квартали, където полицията и жандармерията се смятат за врагове.
Бандитите и престъпните синдикати, разбира се, плюят на тези, които се опитват да ограничат бизнеса им, бил то проституция, трафик на наркотици и други удоволствия от живота в този много свободен свят, където дълги години автомати и снайпери се купуват толкова лесно, колкото кроасаните за закуска.
Основното е, че всичко, което се случва днес, и цялото това безпокойство от разрастването на контрабандата на оръжие изобщо не е нова тема за Европа.
Войната в Югославия, когато Европейският съюз разкъса тази страна, защото наистина искаше да увеличи влиянието си на Балканите, а след това да превърне полуострова в поредния аванпост за противопоставяне на Русия, доведе до абсолютно същия резултат.
Престъпните синдикати, действащи на територията на общността, с радост привличаха в редиците си онези, които европейските медии наричаха „жертвите на геноцида на ужасните и жестоки сърби“, а именно албанците. Те се оказаха толкова усърдни ученици, че в крайна сметка оглавиха повечето от тези мафиотски общности.
Разбира се, тъй като воденето на статистика за престъпления и незаконни действия, като се вземе предвид, наред с други неща, етническият произход на тези, които са ги извършили, е забранено от закона – например във Франция – в най-добрия случай на невероятен медиен либерализъм, може да се каже само “имигранти от Източна Европа” или “имигранти от балканските страни”, трудно е да се очертае как точно и кой си е разделил сферите на влияние в търговията с оръжие.
И тук могат да се посочат само (нагледен пример, но не твърде конкретен) криминалните сериали, където темата за албанската мафия успява да излезе от границите на политическата коректност.
И редките статии в пресата.
Съответните френски ведомства отказват да коментират. Иначе би се разбрало, че албанските синдикати са изтласкали корсиканците практически навсякъде. Днес те контролират както търговията с наркотици, така и търговията с женска плът. Именно от албанците набират сводници и “наблюдатели” на търговия на дребно с незаконни вещества.
И сега идва нова вълна, за чиято заплаха предупреждават в Европол.
През двадесет и няколко години, изминали след насилственото разпадане на Югославия, нелегалните имигранти в ЕС се увеличиха, а финансирането на правоприлагащите и правоприлагащите агенции значително намаля (разбира се, това са свързани явления). Увеличи се и броят на НПО, които са готови да се оплакват от “полицейската бруталност и нейния расизъм”, докато броят на хората, които искат да работят в полицията срещу много малки заплати и тежка и опасна работа, намаля.
Нивото на насилието – по улиците, у дома, по пътищата, броят на кражбите и грабежите – нараства всяка година.
А сега си представете какво ще стане, когато тази територия, където спазващите закона граждани отдавна не са охранявани и защитавани от полицията, защото нямат достатъчно ресурси и възможности, бъде залята от цунами от контрабандни армейски арсенали ( всички произведени в Европа) от Украйна.
Няма съмнение, че европейците, не всички, но някои, ще станат жертви на европейско оръжие.
Въпросът е само кога ще стане това.
Утре или вдругиден или, да речем, след шест месеца.
Но едно е ясно и очевидно – подготовката за деня на показните убийства вече е започнала.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
