“Селото ми ще умре”: отчаянието на един френски хлебар, принуден да затвори
Жюлиен Бернар-Реняр, хлебар в село с 400 жители в Мозел, бе принуден да затвори бизнеса си заради покачващите се цени на електроенергията. Потънал в дългове, той критикува липсата на подкрепа от правителството и уверява, че никога повече няма да бъде предприемач във Франция.
– Какъв беше вашият път като хлебар? Кога се заселихте в село Бургалтроф?
– Работя в сферата на хлебопекарството от 17 години. И щяха да станат пет години, откакто отворих своя хлебарница с две продавачки в моята община Бургалтроф. Това е малко селце в провинцията с 400 жители, всички се познават и са много дружелюбни. Моята хлебарница наистина беше място за срещи на съседи. А при затварянето жителите ми оказа феноменална подкрепа, цяла седмица получавах съобщения, имейли, дарения… Това ми помогна да издържа психически. Днес имам чувството, че съм изоставил клиентите си. Възрастните хора се събираха да пият кафе, да са разказват истории, това беше тяхната светлина през деня. Днес вече не се виждат с никого. Освен това предлагах максимум услуги на жителите на селото.
– Защо затворихте? Какви бяха последствията от покачването на цените на електроенергията за вашия бизнес?
– Както при всички мои колеги, проблемите започнаха това лято. Суровините започнаха да поскъпват, маслото, захарта, маята… Всички цени скочиха двойно, дори тройно. След това получих сметката за електроенергия в началото на декември и се сринах, фактурата беше скочила 3,5 пъти в сравнение с 2021 г. Така че се свързах с доставчика си. Той ми обясни, че цената на тока се индексира според цената на газа и че ако това не ни допада, можем да сменим доставчика.
Примирихме се и се опитахме да пестим, колкото можем; ставах два часа по-рано, месех само в часовете с най-евтин ток, спрях да пека следобед, загасих светлините на витрината… Това беше надпревара с енергията, но нищо не се промени. Затова взех решение да освободя една от продавачките. Трябваше да работя по 80 часа седмично, ако не и повече, за да заместя продавачката, но това не беше достатъчно. На 4 декември се принудих да затворя магазина си.
– Чувствахте ли подкрепа от държавата? Как преживяхте това затваряне?
– Не! Изпитвам гняв! Ярост! Които дори не могат да се изразят. Брюно Льо Мер и Оливия Грегоар публикуваха десетки туитове в “подкрепа на хлебопекарите” и заявиха пред BFM, че няма да оставят нито едно предприятие да умре, долна лъжа. Реалността е различна, всеки ден затварят най-малко десет хлебарници. Помощите зависят от невъзможни условия, абсолютно нищо не съм получил. Брюно Льо Мер предложи да разсрочи данъците ни, но ние нямаме никакво желание сметките ни да се трупат. Той излъга и за някакви извънредни помощи, които никога не сме ги виждали. Правителството отказва да се заеме с истинските проблеми, а именно индексирането на цените на електроенергията спрямо тези в Европейския съюз. Ние не искаме помощи, временни решения, просто искаме министрите да се заемат с истинските проблеми, да индексират цените на тока спрямо тези в ЕС. Но те никога не говорят за това, само лъжат по телевизиите.
Това принудително затваряне ми повлия социално, психически, физически… Хлебарството беше целият ми живот, това е трудна работа, работим на празници, през уикенда, но никога не се оплакваме, защото е истинска страст. Само че днес не ни дават да работим достойно. Не искаме помощи, а просто да можем да работим като всички останали. Когато загубиш бизнеса си, губиш живота си. Пет години напредвах, оборотът ми непрекъснато растеше и сега по независещи от мен причини трябваше да затворя. Никога няма да приема тази несправедливост.
Както каза Оливия Грегоар в парламента, всеки трябва да остане на мястото си, хлебопекарите нямат работа в телевизионните предавания и вестниците. Днес нито министрите, нито хлебарите си вършат работата, само че при хлебарите това не е техен избор.
– Възприемате ли това като изоставяне на провинциалната Франция, на селата, които често имат само по една хлебарница?
– Абсолютно, в провинцията хлебарниците и аптеките са много важни. Често те са единствените два магазина, които все още дават живот на селските центрове. Селските хлебарници са най-засегнати, но тези в големите градове накрая също ще отстъпят. Януари вероятно ще бъде ужасен, защото бележи началото на повишението на цените на електроенергията на “Е Де Еф”. Колко време ще издържат онези, които имат малки приходи? Давам един-два месеца на градските хлебарници, ако правителството не вземе мерки за ситуацията.
Министър Оливия Грегоар лъже, че е редом с хлебарите, но не си направи труда да ми се обади. Брюно Льо Мер заяви по BFMTV, че няма да остави нито едно предприятие да умре. Но има толкова много критерии, които трябва да бъдат изпълнени за отпускането на помощи от държавата, че само малко търговци ще могат да ги получат. Аз съм идеалният пример за това: нямах право на никаква помощ. Сметката ми за ток надхвърли с 3% оборота ми, но правителството взе предвид сметките от 2021 г… Само че през 2022 г. 20% от оборота ми отиваше за сметката ми за ток. А на някои колеги сметките за ток се повишиха седем пъти.
– Не е ли парадоксално, че в момента, в който тъкмо включиха франзелата в нематериалното наследство на ЮНЕСКО, умират хлебарници?
– Виждам провокация, когато президентът на републиката размахва франзела, за да прави реклама на вписването ѝ в нематериалното наследство на ЮНЕСКО, а в същото време прави толкова малко за хлебопекарите. Трябва да осъзнаем, че Франция имаше най-добрия хляб и най-добрите хлебари. Франзелата е най-френският продукт и всеки французин трябва да може да си я купи независимо от цената. Това е и причината да откажа да повиша цената ѝ на 2 евро.
Ако няма повече подкрепа, социалните последствия ще бъдат ужасни: употреба на лекарства, депресии, дори самоубийства… Не пожелавам на нито един колега да преживее това, което аз преживях, когато бях принуден да затворя хлебарницата си. Днес започнах работа в завод, защото трябва да си плащам сметките. Задлъжнял съм и ще трябва да връщам всички дългове за хлебарницата. За да попреча други да попаднат в същото положение, смятам да протестирам на 23 януари.
Това че, ние, хлебарите, излизаме на улицата, означава, че има реален проблем в цялата страна, който далеч надхвърля нашата професия. Кризата с хляба е символична за кризата на Франция.
Автор: Пиер-Алекси Мишо, “Фигаро”
Превод от френски: Галя Дачкова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ