Дюма, както е известно е писал книгите си на основата на реални факти, макар в процеса на творчество да се е отдалечавал достатъчно далеко от тях.
В 1807 година, роденият в Ним обущар Франсоа Пико се приготвял за сватба с богатата и красива Маргарита. На неговото щастие завидял ханджията Лупиан. Заедно с приятелите си Солари и Шобар той написал донос, че Пико е бивш дворянин и английски шпионин. Хвърлили нещастника в затвора. При това, няколко години даже не знаел за какво. Вярно е, че той не е лежал в замъка Иф, а в крепостта Фенестрел. Нещастната Маргарита тъгувала две години, а после се омъжила за Лупиан.
След няколко години в затвора Пико се запознал с един другар по нещастие — италианският священик отец Тори. Младият човек станал симпатичен на Тори и той го обучил на всичко, което знаел, разказал му за скрито в Милано съкровище и написал завещание в негова полза, а после спокойно умрял. Франсоа Пико бил освободен след падането на Бонапарт, т.е. бил в затвора не 14 години, като Едмон Дантес, а два пъти по-малко.
Освободеният Пико побързал да отиде в Амстердам, където официално влязъл в правото си на наследник на Тори, после отишъл в Италия, където открил съкровището на отеца.В Рим той открил Анутан Алю, който присъствал при написването на доноса, макар и лично да не участвал в това злодеяние. Срещу един пръстен за 50 хиляди франка, Алю разказал всичко, което знаел.
Пико заминал за Париж, където се заел да отмъщава. Този процес не бил толкова романтичен, както в книгата на Дюма. Солари го намират с нож в гърдите, а Шобар бил отровен. После, Пико станал келнер в ресторанта, който принадлежал на Лупиан и съблазнил неговата дъщеря от първия му брак. Отмъстителят организирал женитбата на някакъв дворянин за своята любовница, а когато за сватбата вече било обявено, се оказало, че женихът не е граф, а престъпник. Разразил се страшен скандал, годеницата не преживяла позора.
Пико убедил младия син на Лупиан да открадне скъпо бижу и той бил отправен зад решетките. След това Пико подпалил ресторанта на своя враг, а самия стопанин заклал. Той тържествувал за кратко. В една от алеите на Тюйлери го причакал Алю, на когото един пръстен му се видял малко. Той зашеметил Пико, дълго го измъчвал в някакво мазе, стараейки се да разбере, къде е скрил парите, а после го убил. Цялата епопея на реалния «Монте-Кристо» продължила по-малко от година.
Алю избягал в Англия, където през 1828 година признал всичко в предсмъртна изповед, при това писмено заверил своя разказ. След15 години този документ попаднал в ръцете на Александър Дюма, чието перо превърнало едно криминално разчистване на сметки в остросюжетен романтичен трилър.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ