През последните години темата за адекватността на пенсиите в България придобива все по-голямо значение.
В условията на нарастваща инфлация и икономическа несигурност пенсионерите остават сред най-уязвимите групи в обществото. Въпреки това, пенсиите у нас продължават да се преизчисляват по т.нар. Швейцарско правилоа, което отчита едва 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Формулата изглежда технически справедлива, но на практика се оказва неадекватна, когато цените растат с бързи темпове.
Какво представлява Швейцарското правило?
Швейцарското правило е механизъм за осъвременяване на пенсиите, който се прилага в България от началото на 2000-те години. То предвижда ежегодно увеличение на пенсиите на база 50% от ръста на инфлацията и 50% от увеличението на средния осигурителен доход. Целта му е да съчетае промяната в покупателната способност с икономическата реалност на активните доходи.
На пръв поглед това изглежда разумно, но само в условия на стабилна икономика и умерена инфлация. При инфлация от 10%, например, пенсиите ще бъдат увеличени само с 5%, ако няма ръст на доходите, което на практика означава загуба на реална покупателна способност.
Пенсионерите „финансово добре“?
Често се чува, че пенсионерите в България са „финансово добре“ или че те имат обезпечени доходи, докато други социални групи са изложени на по-голям риск. Но това твърдение не издържа на по-задълбочен анализ. Средната пенсия в България към 2025 г. е около 670 лв. – сума, която трудно покрива дори базови месечни разходи като храна, отопление и лекарства. Освен това много пенсионери, особено в малките населени места, не разполагат с достъп до социални услуги, здравеопазване или възможности за допълнителен доход.
Пенсионерите също поемат тежестта на инфлацията по-силно от останалите групи. Например, когато цената на хляба, млякото, лекарствата и тока се повиши с 20-30%, тези стоки и услуги заемат основна част от бюджета на един възрастен човек. Докато работещите имат известна възможност за адаптация – чрез допълнителна работа, смяна на работа или миграция – пенсионерите не разполагат с такива ресурси.
Какво означава това на практика?
Нека разгледаме един пример:
Г-жа Иванка е вдовица на 72 години, живее в малко градче и получава пенсия от 600 лв. на месец. През последната година цените на основни храни като олио, хляб и зеленчуци са се увеличили с над 15%, токът – с 20%, а лекарствата, които приема всеки месец, поскъпват с малки, но постоянни стъпки. Общите й разходи вече надвишават 650 лв., а тя няма друг доход.
След прилагане на Швейцарското правило с инфлация от 10%, нейната пенсия ще се повиши с около 5%, или 30 лв. Това не покрива дори поскъпването на лекарствата и част от сметките за ток. В резултат, реалната й покупателна способност намалява.
Политическият избор зад формулата
Формулата е неутрална по своята структура, но решението да не се компенсира пълната инфлация е политически избор. Правителствата често се оправдават с ограничения бюджет, необходимост от фискална дисциплина или че пенсионерите „ще се справят“, понеже имат сигурни доходи. Но това неглижира факта, че държавата има морално задължение към хората, които са работили десетилетия, плащали са данъци и осигуровки и сега разчитат на системата да им осигури достойна старост.
Възможна алтернатива?
Във време на висока инфлация, преизчисляването на пенсиите трябва да отчита поне 100% от ръста на инфлацията, особено за пенсии до определен праг (например 800 лв.). Това би дало на най-уязвимите пенсионери реална защита на доходите. Финансирането може да се търси чрез преструктуриране на разходите, ограничаване на неефективни плащания или засилване на приходите от данъци върху лукса и капитала.
Заключение
Швейцарското правило има своята логика, но в днешните условия то не осигурява адекватна защита срещу обедняване. Време е за преразглеждане на подхода към пенсионната политика – не само като математическа формула, а като въпрос на социална справедливост и грижа за достойния живот на възрастните хора.
В противен случай рискуваме да оставим едно цяло поколение да носи бремето на икономическата нестабилност без реална подкрепа.
