Днес видях жена, легнала върху гърдите на своя умиращ мъж. И тогава си казах: това е най-важното – любовта, домът, семейството. Не кризите, не данъците, не правилата, които някой отвън ни диктува.
Аз съм видяла твърде много смърт, твърде много кризи. В България, в Англия, дори във войната в Украйна през 2014-та. Видяла съм как хората губят всичко. И знам, че животът е кратък и безмилостен. Но съм научила едно – силата е в нас, а не в онези, които въртят света и ни държат като пионки.
Днес посягат на най-святото – домовете ни. Искат да ни вдигнат данъците, да ни ограбят тихо и „законно“. Световната банка ще ни казва как да живеем в нашата България. Искат да ни вземат с данъци това, което не могат да ни вземат с оръжие.
Днес ни разделят и отслабват отвътре. Отнемат мъжете – превръщат ги в сенки, които вече не знаят какъв пол са. Вместо да бъдат опора, да водят и защитават, ги карат да се возят на тротинетки и да забравят какво е сила и отговорност.
Това е част от голямото унищожение – разделят мъж от жена, родители от деца, съседи и съграждани един от друг. Семействата са на изчезване. България е в демографска катастрофа. Дори тези, които имат деца, живеят без любов, като брат и сестра, търсейки навън празни „силни усещания“.
Един мъж ми написа:
„В България живеят българи. Само че на тази планета няма държава и народ, които могат да съществуват независимо от други. За съществуването на всеки народ са нужни икономика, земеделие, армия, здравеопазване, образование – и партньорства. Всичко друго са празни приказки.“
И е прав – да, никой не може да живее в изолация. Но ако не знаем кои сме, ако не носим в себе си духа на България, тогава всяко партньорство ще е робство, всяка сделка – унижение.
Аз не съм комунист. Аз не съм демократ. Не съм руска подлога, нито западна марионетка. Аз съм само за България.
Благодаря на всички, които ми пишат, че сме заедно. Вие сте много. Получавам много мили думи,които ме карат да вярвям ,че има надежда . Извинявайте, ако не отговарям веднага – аз съм непрекъснато на работа, именно заради онези, които въртят света и ни държат в окови.
Но ще продължавам да го казвам – отново и отново.
Сега крещя, защото нямаме време.
Ако днес не се събудим, утре вече ще бъде късно.
Само ние можем да спасим България. Ще бъде ужасно трудно, но не е невъзможно. България има умни деца. България е нашата майка. А ние сме нейните деца – и сме длъжни да я защитим.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
