У нас новината за бъдещ завод за барут се поднесе с неистова радост – „огромен инвеститор“, „нови работни места“, „индустриален пробив“. Но зад гръмките заглавия остават въпросите: колко е „чист“ този бизнес и кой всъщност плаща сметката?
Военната барутна индустрия – мръсна от своята същност
Танкове оръжия париДанни от военната практика по света показват, че производството на барут и експлозиви е една от най-замърсяващите индустрии. Нитрацията на целулоза с агресивни киселини, производството на тротил (TNT), хексоген (RDX) и октоген (HMX) оставят следи от токсични отпадъци. Често те замърсяват почви и подземни води с канцерогенни съединения, които остават десетилетия.
Случаи от САЩ: „Superfund“ обекти
В САЩ редица военни заводи са включени в програмата Superfund заради опасни замърсявания:
Nitro, West Virginia – завод от Първата световна война, където летливи органични съединения (VOCs) и тежки метали са проникнали в почвата и водата.
Sunflower Army Ammunition Plant (Канзас) – най-големият завод за барут, изхвърлял непочистени отпадъци в лагуни.
Joliet Army Ammunition Plant (Илинойс) – милиарди произведени боеприпаси – локална река буквално е почервеняла.
Cornhusker Plant (Небраска) – TNT и RDX в подземните води.
Louisiana Army Ammunition Plant – отпадъчни води с експлозиви в лагуни без пречистване.
Според оценки на Министерството на отбраната на САЩ, над 15 милиона акра военни полигони и заводи са засегнати от замърсяване. Тези оценки обаче не са нови – те са правени преди години и само показват дългосрочния характер на проблема. Очакваните разходи за почистване се движат между 8 и 35 милиарда долара.
Българският контекст и съмненията около инвестицията
Проф. Райчев обръща внимание, че зад гръмката новина за немския инвеститор Rheinmetall стои съвсем различна реалност:
„Големият немски инвеститор не инвестира нито един цент. България тегли заем от 500 млн. евро, за да построи завода. Ние поемаме 100% от риска и дълга. След това германската фирма получава 51% от собствеността без да е вложила нищо. Това не е инвестиция, а обир по време на пресконференция.“
Той уточнява, че реалните вложени средства за първия етап са около 300 млн. евро – изцяло от българска страна, чрез заем, гарантиран от активите на ВМЗ–Сопот. Голямото число „1 млрд. евро“, което се цитира публично, е просто прогнозна стойност за бъдещи разширения и не идва от джоба на инвеститора.
Историята на военната барутна индустрия по света показва едно: това е „мръсен бизнес“ с огромен екологичен отпечатък. В България, вместо да се анализират рисковете и реалните икономически ползи, новината за завода се представя като национална гордост. Но въпросът остава: ще платим ли висока цена – и в дългове, и в екологични щети?
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
