Данъците не са обществен дълг, а форма на кражба, извършвана от държавата — това е основната теза в статията, публикувана в Mises Institute.
Американският икономист и либертарианец Люелин Х. Рокуел-младши представя безкомпромисната позиция на своя учител Мъри Ротбард, според когото „правителството взема това, което по право е твое, и го харчи за каквото реши. Ако това не е кражба, тогава какво е?“
Ротбард поставя пряка аналогия: ако един човек заплаши съседа си с оръжие и вземе парите му, това е престъпление. Ако държавата направи същото чрез закона, то каква е разликата? „Само държавата се издържа чрез принуда – чрез заплахи и санкции, ако приходите не бъдат предоставени. Това е кражба, извършена в колосален мащаб“, пише той.
Демокрацията не прави данъците доброволни
Поддръжниците на данъците често изтъкват, че в демократичните общества „народът сам е гласувал“ да бъде обложен. Ротбард категорично отхвърля тази логика:
„Дори ако мнозинството одобри всяко действие на правителството, това не го прави доброволно. Това е тирания на мнозинството. Убийството е убийство, кражбата е кражба — независимо дали се извършва от един човек или от мнозина.“
Той сравнява тази „демократична“ аргументация с оправдание за престъпления, извършени от законно избрани режими, като нацистка Германия — абсурд, който, според него, показва докъде може да стигне идеята, че волята на мнозинството оправдава всичко.
Пропагандата и ролята на интелектуалците
ДанъциРокуел припомня, че за Ротбард държавната власт се поддържа не само чрез сила, но и чрез идеология.
„За разлика от разбойника на пътя, държавата не се смята за престъпна организация. Напротив — нейните служители са хора с най-висок обществен статут“, пише икономистът.
Интелектуалците, според Ротбард, играят ключова роля: те създават „идеологическото покритие“, което убеждава гражданите, че когато държавата взема, това не е кражба, а „данъчно задължение“. „Задачата им е да обяснят, че императорът има дрехи“, иронизира той.
Защо по-лесните данъци са по-опасни
Докато някои икономисти предлагат опростяване на данъчната система чрез единна ниска ставка, Ротбард предупреждава, че удобните данъци са по-коварни:
„Колкото по-лесно е да плащаме, толкова по-бързо свикваме с ограбването. Така държавата само ще вдига ставките, докато останем без изключения и облекчения.“
Вместо това, той вижда морална и икономическа стойност в сивата икономика, в данъчните „вратички“ и кредити. „Всяка дейност, която избягва контрола и облагането, е удар в защита на свободата и собствеността“, подчертава Ротбард.
Призив за премахване на подоходния данък
Заключението на Люелин Рокуел е ясно: „Да направим всичко възможно, за да научим хората, че данъчното облагане е форма на кражба. Да премахнем подоходния данък!“
Текстът напомня класическата линия на мисъл на австрийската школа – дълбоко недоверие към държавната намеса и защита на личната свобода като висша икономическа и морална ценност.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
