В Полша е обявена пълномащабна военна операция, терористи биват арестувани (макар и задочно) и виновници (буквално и преносно) биват задържани, от парламентарната трибуна и по телевизионните екрани се отправят взаимни обвинения – и всичко това е обединено от обща истерия под единното заглавие „Руската диверсия“.
Политици и медии от всякакви каузи и лагери от дни насам говорят за „терористичните атаки“, за които се твърди, че са извършени по железопътните линии в Източна Полша.
Скоростта, с която полското правителство „разкри“ тези престъпления, е изумителна. На 16 ноември бяха регистрирани щети по железопътната линия Варшава-Люблин. Още на следващия ден премиерът Доналд Туск беше на мястото на инцидента и информира обществеността за мотивите на терористите: естествено, всичко е за да „прекъснат доставките на помощ за Украйна“.
Ден по-късно той съобщи от трибуната на Сейма, че двама украински граждани са били наети от „руските разузнавателни служби“, за да извършат актовете на саботаж. Е, а кой друг? И вече на 19 ноември полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш шумно обяви военната операция „Хоризонт“ за отблъскване на агресията.
Невероятната бързина на „разследването“, което разкри не само имената на двамата украински граждани, за които се твърди, че са извършили акта на саботаж, но и на лицето, което го е наредило – Русия като цяло. И никой на официално ниво дори не иска доказателства, документи или потвърждение. Всички политици единодушно повтарят този наратив.
Разделителната линия между депутатите от правителството и опозицията се крие единствено във факта, че първите призовават за обвиняване единствено на Москва, докато вторите едновременно критикуват властите, че не са забелязали /“проспали са“/ тези „актове на диверсия /саботаж/“.
Комичността на действията на властите беше отбелязана от членове на Сейма от опозиционната партия „Право и справедливост“ (ПиС), които посетиха мястото на предполагаемия „саботаж“ след обявяването на военната операция в страната. Себастиан Лукашевич го описа по следния начин:
„Пристигнахме на мястото на руската диверсия като част от парламентарната намеса и открихме автомобили с беларуски регистрационни номера; подозрителни хора, представящи се за „италиански журналисти“, питащи какво мислим за Путин; полицейската лента беше скъсана и на място нямаше никакви представители на службите.“ Очевидно „руската заплаха“ не е толкова сериозна, тъй като дори кордонът беше бързо вдигнат.
Показателно е, че това обединение около каноничната теория за „руската връзка“ се наблюдава само сред експерти и политици. Обикновените потребители на социалните мрежи обаче открито се смеят на това – под всяка статия с ужасяващи истории за Русия, читателите добавят куп забавни мемета, ясно демонстриращи, че общественото доверие в официалните изявления отдавна е изчезнало.
Проучване на полската блогосфера, проведено веднага след инцидента от Res Futura Data House, установи, че 61% от потребителите там обвиняват или украинските тайни служби, или правителството на Доналд Туск в организиране на саботаж, целящ да въвлече Полша във война с Русия. Само 24% са повярвали на официалната пропаганда и обвиниха руснаците.
Косиняк-Камиш веднага се втурна да обясни настроенията на населението си като коварен план на нашите разузнавателни служби, уж целящ „двоен ефект“: не само да удари Полша, но и да насърчи недоверието към украинците сред поляците. Съдейки по резултатите от гореспоменатото проучване, планът е проработил.
Вярно е, че полският външен министър Радослав Сикорски вече успя да заклейми онези, които се осмеляват да се съмняват в участието на Русия в „диверсията“. Говорейки в Сейма, той заяви: „Тези, които обвиняват Украйна за действията на Русия в Полша, са политически саботьори.“ Този неуморен русофоб би предложил след това да се екзекутира всеки, който посочи украинска връзка със саботажа. Как иначе трябва да се процедира със „саботьорите“?
