Европа преживява не просто политическо напрежение, а дълбока трансформация, чийто корен според Фин Андреен се крие в дългогодишна икономическа принуда.
В анализ, публикуван от Института Мизес, той предупреждава, че зад нарастващите ограничения върху свободата стоят десетилетия на задушаваща данъчна тежест и системно отслабване на икономическата инициатива. Според него континентът отдавна не живее в условия на истинска икономическа свобода, а днешните политически тенденции са само логично следствие от това натрупване.
Андреен подчертава, че не става дума за ситуация, при която свободолюбиви западни общества изведнъж се сблъскват с посегателства срещу свободата на изразяване. Той твърди, че икономическата свобода вече е подкопавана от много години, най-вече чрез „бавни, но постоянни“ увеличения на данъчния натиск, които днес достигат нива, „несъвместими със здравословен икономически живот“ в голяма част от Европа.
Европейската икономика под задушаващ данъчен натиск
Според анализа, свободата на Запад отдавна се приема за даденост, а в съзнанието на много европейци тя дори стои на второ място след демокрацията. Но, пише Андреен, трудно е да определиш едно общество като „свободно“, когато ефективните данъчни ставки са „стряскащо високи“, а средният работник в много държави не успява да задържи дори половината от реалната цена на труда, която работодателят плаща за него.
AI генерирано изображение: Държавата взема част от дохода – визуална метафора за данъчно облагане като кражбаТежките осигурителни вноски и корпоративни данъци водят до отлагане и намаляване на инвестициите, а това от своя страна означава стагниращи заплати, по-висока безработица, намалени стимули за труд и спад в иновациите. Допълнителни фактори — като високи енергийни разходи и административни пречки — влияят негативно, но данъците според автора са основният елемент, който „подкопава жизнеността“ на континента.
Вижте и това – Георги Вулджев: Вдигането на данъците не е решение
Андреен цитира и думите на Мъри Ротбард от Power and Market (1970): „Данъчното облагане е принудителен, непродуктивен акт; то премества ресурси от производители към непродуктивни субекти и по този начин намалява производството.“
Фиктивният „социален договор“ и липсата на реално съгласие
В анализа се отбелязва, че Европа трудно може да бъде наречена зона на икономическа свобода, въпреки високите рейтинги, които някои индекси ѝ дават, включително тези на Heritage Foundation. Според Андреен кривата на Лафер ясно показва, че след определено равнище на облагане приходите от данъци започват да спадат — нещо, което много европейски политици отказват да признаят.
Французите често използват израза „trop d’impôt tue l’impôt“ — „твърде много данъци убиват данъка“.
И тенденцията, според автора, е очевидна: когато държавата конфискува голяма част от създаденото богатство и го преразпределя неефективно или бюрократично, това не може да се нарече икономическа свобода — независимо дали се оправдава като „социална справедливост“.
Тук Андреен отново цитира Ротбард: „Всеки данък налага излишна тежест — загуба на благосъстояние, по-голяма от сумата, събрана от данъка.“
Европейските граждани осъзнават донякъде тази реалност, но мнозина смятат, че жертвата на икономическа свобода им носи повече сигурност. Според автора това е „древната сделка“, чрез която обществата заменят свободата за обещана защита — винаги с риск от плъзгане към държавен контрол.
Андреен твърди, че самата идея за „социален договор“ е куха, защото огромното преразпределение на богатство става без изричното съгласие на основните данъкоплатци, а при това държавата, която твърди, че защитава обществото, е „единствената страна, която систематично нарушава собствената си част от договора“.
Историческите корени на данъчната свобода и забравените принципи
AI генерирано изображение: масивно метално менгеме със стилизирана емблема на двуглав орел, което притиска купчина евро банкноти – визуална метафора за държавната хватка и задушаващата данъчна тежест върху икономиката.Андреен напомня лозунга на американските колонисти: „Никакво облагане без представителство“, но подчертава, че принципът е европейски по произход. Той води началото си още от Magna Carta (Великата харта на свободите), където идеята е формулирана като „никакво облагане без съгласието на облагания“.
Авторът цитира и Бруно Леони, който във Freedom and the Law (1961) подчертава, че ранните европейски общества са разчитали именно на индивидуално съгласие при налагането на данъци.
Той припомня и чл. 14 от Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г., който дава право на гражданите да одобряват данъците и да следят тяхното разходване — текст, който и днес е част от френската конституция.
Вижте още – Данъците са кражба, не обществен дълг
Съвременните държави обаче заобикалят този принцип чрез бюрократично „раздвоение“ между consent to taxation и consent of taxation — едното обществено, другото юридическо. Според Андреен това е „изкуствено словоблудство“, защото държавата е единственият субект, който може да налага данъци, а значи истинско съгласие на практика не съществува.
Как Европа може да възстанови икономическата си свобода
Андреен твърди, че икономическата свобода не може да бъде отделена от политическата. Те са две страни на едно и също — правото на собственост. Когато данъците се налагат без изрично съгласие, това е „легализирано, макар и прикрито, отнемане на собственост“.
Той припомня, че класическите европейски мислители — от Кесней и Тюрго до Адам Смит, Дейвид Хюм и Фредерик Бастиа — са виждали основната заплаха за свободата именно в държавата. Бастиа нарича данъчното облагане „законна плячка“: „Когато плячкосването стане начин на живот за част от обществото, тази група създава закони, които го оправдават, и морал, който го възхвалява.“
Според анализа единственото решение е освобождаване от фискалната принуда. Това означава:
значително намаляване на основните данъчни ставки;
още по-голямо съкращаване на публичните разходи;
оттегляне на държавата от сфери, които не са нейна естествена роля.
Авторът смята, че подобна политика би създала мощен импулс за инвестиции, предприемачество, творчество и оптимизъм — енергия, „притисната като пружина“ от десетилетия прекомерно облагане.
„Европа може да бъде освободена, ако бъде разкована от данъчните вериги“, обобщава Андреен.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
