Германски анализи подчертават противоречието между формалното изпълнение на критериите и реалното състояние на българската политика и икономика.
От 1 януари 2026 г. България ще въведе еврото. Това е стъпка с огромно значение, която трудно се вписва в настоящото състояние на страната. Бъдещият 21-ви член на еврозоната се намира в дълбока политическа криза: след седмици на масови протести срещу корупцията правителството подаде оставка в началото на декември, а нови парламентарни избори изглеждат вероятни. Това биха били осмите избори за последните пет години.
Корупция, протести и институционален дефицит
Според международните индекси за прозрачност България от години е сред най-корумпираните страни в Европейския съюз. В последното класиране страната заема второ място по корупция в рамките на ЕС. Политиката в страната е белязана от шуробаджанащина, политическо влияние върху съдебната система и медиите, както и от слаби институции.
Именно срещу тези практики бяха насочени последните масови протести, в които участваха десетки хиляди граждани.
Повод за общественото недоволство стана проектобюджет, който според протестиращите прикрива широко разпространената корупция в страната. Въпреки че правителството оттегли бюджета, общественият натиск не отслабна. В крайна сметка министър-председателят Росен Желязков подаде оставка. Неговата коалиция, водена от проевропейската партия ГЕРБ, не издържа дори една година на власт.
Евро срещу волята на значителна част от обществото
Въвеждането на еврото се осъществява и въпреки съпротивата на голяма част от населението. Според проучване на Европейската комисия 49% от българите се обявяват против приемането на единната валута. Особено силни са опасенията в по-бедните и селски региони, където хората се страхуват от повишаване на цените след смяната на лева с евро.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард опита да успокои обществените настроения. По думите ѝ ползите от членството в еврозоната са „значителни“ – по-лесна търговия, по-ниски разходи за финансиране и по-стабилни цени.
Според оценките на ЕЦБ евентуалното поскъпване ще бъде минимално – между 0,2 и 0,4 процентни пункта, както е било и при предишни въвеждания на еврото.
Икономически готова, но политически нестабилна?
Формално България изпълнява икономическите критерии за членство в еврозоната. Държавният дълг е нисък, а левът е фиксиран към еврото от почти три десетилетия.
Политически обаче моментът е неблагоприятен. Икономисти заявяват пред агенция AFP, че ключово условие за плавен преход от лев към евро е наличието на стабилно правителство за период от поне една до две години, за да могат реално да се използват предимствата на общата валута. Именно такава стабилност в момента липсва.
Само шест държави в ЕС все още имат собствена валута
За държавите, които вече използват еврото, присъединяването на България, въпреки политическата нестабилност, има ограничено значение. По икономическа тежест и население страната е малка. В момента около 341 милиона души в Европа използват еврото ежедневно, а към тях ще се добави държава с малко над шест милиона жители.
Последните страни, които въведоха еврото, бяха Хърватия (2023 г.), Литва (2015 г.), Латвия (2014 г.) и Естония (2011 г.).
В момента само шест държави членки на ЕС все още не използват еврото, сред които Полша, Швеция, Чехия и Унгария. Дания заема специално място, тъй като кроната ѝ е фиксирана към еврото. Румъния също се стреми към членство в еврозоната, но засега не изпълнява необходимите критерии.
Съмнения около „формалното изпълнение“ на критериитещ
На хартия формалното изпълнение на икономическите критерии за членство в еврозоната изглежда безспорно, но около начина, по който са постигнати тези показатели, съществуват сериозни съмнения. Разследване на POLITICO, цитирано от ОТ УПОР в материала „Ето как е възможно България да е манипулирала инфлационните данни, за да влезе в еврозоната“, разкрива, че правителството може да е използвало административни интервенции върху цени, за да понижи изкуствено официалната инфлация. Сред посочените примери е драстичното намаление на болнични такси с над 80%, мярка, която няма пазарна логика, но оказва пряк ефект върху инфлационния индекс.
Паралелно с това Министерството на финансите вече изисква авансово плащане на данъци от банките с цел покриване на бюджетен недостиг. Както разкри ОТ УПОР в статията „Министерството на финансите иска авансово данъци от банките, но мълчи за дупките в бюджета“, тази практика е ясен индикатор за напрежение в публичните финанси и за прикриване на проблеми в приходната част на бюджета. Ако още през 2025 г. държавата разчита на авансови данъци и еднократни постъпления, рискът е през 2026 г. фискалната ситуация да се влоши допълнително.
В този контекст твърдението на Berliner Zeitung, че България „формално изпълнява икономическите критерии“, не отразява пълната картина. ОТ УПОР е публикувал серия от материали и анализи, които поставят под въпрос устойчивостта и достоверността на тези показатели, включително инфлацията, бюджетния баланс и реалното състояние на публичните финанси.
Най-бедната страна в ЕС и символичният избор
България остава най-бедният член на Европейския съюз. Както припомня анализ на POLITICO, публикуван от ОТ УПОР под заглавие „Най-бедната страна в ЕС се готви да влезе в еврозоната, а звездата на блока не“, сравнението с Полша е показателно. Страна, превърнала се в символ на икономическа устойчивост и растеж в Централна Европа, предпочита да запази собствената си валута и самостоятелната си финансова политика.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
