Не знам какви са реакциите на хората в София за еврото, но днес, в деня на въвеждането му, попаднах на разговор в търговски обект до гр. Русе:
• на касата: мога ли да ви върна в лев, че си ми е по-лесно.
• жената: да разбира се, не искам евро, дано нещо не се обърка и запазим лева.
• жената на касата: всички на това се надяваме, днес водя поредния такъв разговор.
Това е реалността „на терен“ в първия ден. И да — през този един месец на паралелно обръщение ще се плаща и с двете валути, но истинската нагласа си личи: хората не искат да пуснат лева.
Българинът традиционно не е протестиращ, не е „жълтопаветен“. Той е работяга, за когото неприкосновеността на дома е на първо място. За жалост ние често сме недоволни, но както по изборите не излизаме да гласуваме, така и нямаме силна единна гражданска позиция.
Убеден съм, че народът си желае лева. Знам, че и политиците ни са наясно с това — затова и не допуснаха референдум. Знаят нагласите.
Лошото е, че вероятно ще преглътнем и това. Ще се примирим и с това. А днес губим още една частица от суверенитета, от идентичността, от независимостта на България — и то напълно доброволно.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
