Connect with us

Hi, what are you looking for?

The Sofia TimesThe Sofia Times

БЪЛГАРИЯ

Шизофрениците от Брюксел ще ни задължат да събираме пластмасови капачки и бутилки

  • В същото други милиарди хора ще ги хвърлят безразборно в природада.
  • Как депозитната система на ЕС ще се отрази на малкия и средния бизнес в България.

Въвеждането на т.нар. депозитна система за събиране на пластмасови метални и стъклени опаковки през 2028 г., както предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент, представлява модел, при който потребителят заплаща допълнителна сума при покупка на минерална вода или друга напитка, а след връщането на празната опаковка получава депозита обратно. Звучи добре на теория, но прилагането на този механизъм в българските условия поражда сериозни опасения за бъдещето на малкия и средния търговски бизнес.

Защо? Защото депозитната система поставя непропорционална тежест върху малките магазини.

За да функционира системата, търговските обекти трябва да разполагат със специализирани автомати за обратно приемане на опаковки или да осигурят място и персонал за ръчно приемане. Малките квартални магазини нямат нито пространството, нито финансовата възможност да закупят подобни машини. Това автоматично води до пренасочване на клиентския поток към големите търговски вериги, които разполагат със значително по-големи ресурси и площи. Тъмната страна на ефекта е очевидна: малките търговци ще бъдат изтласкани от пазара.

Социалният ефект – много по-голям от екологичния риск

Малкият квартален магазин е последната брънка във веригата, която поддържа живота на местната икономика.
От него зависят производителите на хляб, млечни продукти, месни изделия, зеленчуци, дребни фермери и десетки локални бизнеси. Ако тези магазини не оцелеят под тежестта на новите изисквания, ще пострадат не само търговците, но и стотици малки български производители.

Кой има интерес да контролира системата?

В публичното пространство все по-често се забелязва натиск от големи индустриални структури – особено от сектора на безалкохолните напитки и пивоварството – за възможно най-бързо и централизиранo въвеждане на депозитната система. Този модел концентрира огромни финансови и логистични възможности в ръцете на големи организации и модерната търговия, които реално ще определят правилата на играта. Опасенията на малкия бизнес са повече от основателни: ако контролът върху системата се окаже в ръцете на ограничен кръг големи икономически субекти, това неминуемо ще доведе до още по-голямо изтласкване на дребните търговци.

Кой печели и кой губи?

Големите вериги ще привличат потребителите, защото само те ще могат да осигурят нужните автомати. Асоциациите на бира, безалкохолни и модерна търговия ще имат ключова роля в организацията на системата. Малките магазини ще губят оборот и ще бъдат поставени в невъзможност да се конкурират. Местните производители ще бъдат засегнати косвено и тежко.

Опазването на околната среда е важна цел, но не трябва да бъде за сметка на икономическото оцеляване на хиляди малки български търговци и производители. Необходим е модел, който да отчита реалността на българската икономика и да гарантира, че депозитната система няма да се превърне в инструмент за концентрация на пазарна власт.

Какви са печалбите?

Над 3 милиарда броя ПЕТ-бутилки с минерална вода до 3 л. и метални кенчета с бира и други напитки се очаква да бъдат продадени през 2028 г. в България, според прогнозните данни на четирите екоорганизации, извършващи рециклиране у нас. При депозитна такса от 10 евроцента на бутилка/кенче, това означава, че около 300 милиона евро ще влязат в депозитния оператор – органа, който ще управлява депозитната система.

Не всички 3 милиарда броя опаковки ще бъдат върнати обаче. При събираемост от 70% например (30% невърнати опаковки) в депозитния оператор ще останат около 90 милиона евро. Освен парите от невърнатите депозити операторът ще печели допълнително от продажбата на суровините за рециклиране, както и ще прибира такса от задължената индустрия. Разходите, които ще има, са за ръчно събиране в магазините или пунктовете за събиране, както и за закупуване и поддръжка на вендинг машини, за транспорт на празните опаковки и административни разходи (за персонал).

Въпросът, който трябва да реши българският парламент, който предстои да приеме съответното законодателство във връзка с Регламента на ЕС, е дали тези милиони евро ще остават в държавата или в частни фирми, както и ако тези печалби се контролират от частни фирми или организации, натоварени с процеса, как ще се гарантира, че интересът на потребителите е защитен.

Още по темата: ЕС ни задължава да плащаме депозит за всяка бутилка минерална вода и кенче бира или безалкохолна напитка

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

EXPRESS TV

Може да Ви хареса

СКАНДАЛ

Лидерът на партия „Тиса“ Петер Мадяр, който се готви да ръководи новото унгарско правителство, номинира зет си Мартон Мелетей-Барна за поста министър на правосъдието....

АНАЛИЗИ

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп. САЩ харчат около 1 трилион...

ПОЛИТИКА

Слави Василев: Дневният ред ще го ръководим ние и другите ще се съобразят с това. “Тежестта на “Прогресивна България” е такава, че дневният ред...

АКТУАЛНО

В новите броеве на вестниците в петък. 💶 Заплатите на депутатите в новия парламент стартират от 4100 евро, като с участия в комисии могат...