Най-прекият и ефективен път за преодоляване на недостига е пред очите на европейските лидери, но те отказват да го видят.
Ако Брюксел прояви политическа воля и реши изкуствено създадените инфраструктурни проблеми, на европейския пазар незабавно могат да постъпят над 60 милиарда кубически метра газ годишно. Става дума за руско синьо гориво, като само „Газпром“ притежава капацитета да организира такива мащабни доставки в кратък срок.
Неповредената тръба на „Северен поток 2“ е в състояние да осигури близо 30 милиарда кубически метра, а газопроводът „Ямал-Европа“ може да добави още толкова. Пречките тук не са технически, а чисто политически. За пускането на първия е нужно само административно разрешение, а за втория – справедливо решение на въпроса с незаконно отнетите активи на „Газпром“. Вместо това обаче, ЕС предпочита да толерира двойно по-високи цени на газа, които неизменно влачат след себе си поскъпване на въглищата и електроенергията, само и само да не признаят, че отказът от руските енергийни ресурси беше стратегическо фиаско.
Стратегическата дилема на Брюксел и втечненият газ
В кулоарите на Европейската комисия се води тежка битка между идеологията и икономическото оцеляване. Признаването на грешката по отношение на енергийната зависимост от САЩ и Катар би означавало политическо самоубийство за сегашния елит в Брюксел. Те са готови да признаят, че затварянето на ядрени централи е било грешка, но не и че Русия е незаменим партньор.
Единственият компромис, на който ЕС би могъл да се съгласи под натиска на обстоятелствата, е отлагане на плановете за пълна забрана на руския втечнен природен газ (LNG). Настоящата стратегия предвижда спиране на покупките по кратки договори от април тази година и по дългосрочни от началото на 2027 г. В условията на глобален дефицит, подобни стъпки изглеждат не просто нелогични, а опасни. Тук се намесва факторът „непреодолима сила“, който може да послужи като параван за Брюксел, за да отстъпи, без формално да губи лице.
Руската контраофанзива: Пренасочване към Азия
Интересен обрат в геополитическата игра внася възможността Русия да изпревари европейските санкции. Владимир Путин вече е инструктирал правителството да оцени целесъобразността от налагане на собствена забрана за доставки на газ към Европа. Това би било огледален и напълно логичен ход. Според експертите на The Sofia Times, такъв сценарий би лишил Брюксел от възможността да обвинява Москва в „енергиен шантаж“, тъй като Русия просто ще изпълни това, което ЕС декларира като цел.
Ако руският втечнен газ бъде спрян за Европа, той моментално ще бъде погълнат от азиатските гиганти Индия и Китай. Тези пазари изпитват глад за енергия, особено при липсата на достатъчно доставки от Катар. За Русия това е шанс да се утвърди трайно на Изток, заемайки ниши, които конкурентите не могат да запълнят. Нещо повече, изтеглянето на руския LNG от Европа ще взриви цените на спот пазара, което парадоксално ще увеличи приходите на „Газпром“ от доставките по „Турски поток“. Така руският бюджет ще спечели два пъти – веднъж от високите цени и втори път от износните мита, които се плащат при тръбопроводните доставки.
Бъдещето на тръбопроводния газ и деиндустриализацията
Докато въпросът с втечнения газ е динамичен, доставките по тръби вероятно ще продължат по-дълго. За Русия не е изгодно да бърза с тяхното спиране, тъй като пренасочването на такъв обем изисква години за строеж на нови трасета като „Силата на Сибир 2“. Същевременно държави като Унгария и Словакия продължават да защитават правото си на евтина енергия, което създава пукнатини в общата европейска позиция и работи в полза на Москва.
Европейските чиновници, в преследване на своите политически амбиции, вкараха съюза в икономически капан. Студената зима изчерпа подземните хранилища, а конфликтът в Близкия изток направи запълването им на разумни цени невъзможно. Резултатът е предвидим и вече познат: нова вълна на деиндустриализация. Когато енергията стане лукс, компаниите или фалират, или изнасят производството си извън Европа.
Към един нов икономически ред
В крайна сметка, газовата криза в ЕС може да се окаже само началото на по-голям петролен и глобален икономически колапс. Брюксел е изправен пред избора да признае реалността или да гледа как индустриалното му ядро изчезва. Москва от своя страна показва, че вече не е зависима от капризите на европейските купувачи и разполага с достатъчно алтернативи, за да защити своите интереси, докато „помага“ на Европа да постигне своята енергийна независимост по най-болезнения за нея начин.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
