Истина ли е , че в Германия стопанин е посланикът на САЩ
Изглежда, че е така, след като още в първия ден на появата си в Берлин като посланик той започна да говори на немските производители какво трябва да правят и какво не могат да си позволят, а сега той дава указания вече и на федералното правителство“, така коментира германското общонационално радио „Дойчландфунк“ поредните скандални изказвания на американския посланик.
На 8 май новоизпеченият ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Берлин Ричард Гренел посъветва германския бизнес да си ходи от Иран, за да избегне неприятности в отношенията си с Америка. А на 10 юли в интервю пред германското издание „Билд“ посланикът изрече фраза, която се разлетя по германските медии: „Ние на най-високо равнище подбуждаме германското правителство да се намеси и да прекрати това – ние много сериозно сме притеснени от съобщенията, че иранският режим се опитва да изтегли от германската банка в Иран стотици милиони евро в брой“.
Германската банка, притеснила посланика, строго казано не е съвсем германска. Това е европейско-иранската търговска банка (Europaeisch-Iranische Handelsbank AG), и съхраняваните в нейните сметки средства принадлежат на Иран. Банката е създадена през 1971 г. при шах Мохамед Реза Пахлави, чиято жена е наполовина германка. Шахът е свален по време на Ислямската революция от 1979 г. , а банката продължава да работи и се оказва необходима в условията на американските санкции срещу Иран. През 2010 г. под американски натиск Индия забранява на своите компании преки покупки на ирански петрол и тогава иранците предлагат на Делхи да плаща за доставките през Европейско-иранската банка. Помощта в противодействието на американците предлагат и германските банкери: да се превеждат парите в „Бундесбанк“, която на свой ред ще превежда получените средства на сметката на Европейско-иранската банка. Правителството на Меркел тогава одобрява тази инициатива. Индийската страна с благодарност приема предложението на германското посредничество и през февруари 2011 г. сумите са преведени на сметката на Европейско-иранската банка.
За мотивите, от които се ръководи федералното правителство, предлагайки финансово посредничество в отношенията между Индия и Иран можем само да гадаем., но още от 2011 г. Германия гласува за предложението на Лондон да включи Европейско-иранската банка в санкционния списък на ЕС. И до 2016 г. докато действат предишните санкции срещу Иран, иранските сметки в западните банки остават замразени. (Само в Германия на ирански сметки се падат 930 милиона евро, а общата цена на въпроса съставя десетки милиарди).
Този път иранското правителство реши да изтегли от своята сметка част от наличните средства и физически ги доставиха в Техеран със самолет. Според едни данни иранските власти са поискали 300 млн. евро, според други 350-380 милиона. Мислим си: а какъв е проблемът? Естествено не в това дали е можело да се натовари на борда на самолета тон банкноти.
Проблемът е там, че американците заплашват незабавно да отрежат Иран от финансовата система, а през ноември да изключат иранците от системата СУИФТ. Израелските и американските специални служби уверяват, че с тези пари ще бъде финансирана издръжката на иранските войски в Сирия. „Какъвто и да е случаят, фактът си остава факт: тези пари са собственост на Техеран и трябва да има сериозни основания, за да може „Бундесбанк“ да откаже предоставянето им“, смята „Дойчландфунк“. Иранското искане виси във въздуха вече осем месеца Иранците го направиха още през ноември миналата година.
В Берлин търсят „елегантно“ решение, което да покаже, че Германия не отстъпва под натиска на САЩ и едновременно да прояви строгост по отношение с Иран, проверявайки да не би парите да отидат за финансирането на нещо, което не се харесва на американците. Сигуацията се усложнява от това, че САЩ излязоха от ядреното споразумение, а Германия, както и останалите, които са го подписали – не. Ако Берлин не даде разрешение за изтеглянето на иранските пари от Германия, тя ще демонстрира на всички, че Меркел продължава да бъде теглена за каишка от Вашингтон.
Тоест тази история има още една страна: във Вашингтон не крият, че ембаргото върху иранския петрол ще накара купувачите му да влагат капитал в добива на шистов петрол от САЩ.
Какъвто и да е случаят, индийската Държавна банка предупреди, че от 4 ноември (от момента на влизането в сила на американските санкции срещу Иран) тя ще прекрати разплащанията с Европейско-иранската банка. Предупреждението последва завръщането на делегацията от индийски чиновници от пътуване по европейските столици: индийците видяха, че въпреки гръмката риторика за подготовка на мерки за противодействие на американските санкции, европейските банкови канали, по които вървят сметките от Иран, ще бъдат блокирани.
Съответно, на въпроса на германските медии за това дали новият посланик на САЩ Ричард Гренел има пълномощия да заповядва в Германия ще се даде твърд и най-вече едностранен отговор. Да, има.
