Нелепите действия на МВР покрай преследването на разбивачите на банкомати показват, че ако крадците не се предадат, едва ли ще ги хванат
През уикенда дискотеката в Перник е била почти като във вица, че входът се поема от здравната каса, защото посетителите ще бъдат пребити. Вярно, няма данни клиентите от други градове онази вечер да са били бити с винкел, но тъкмо една чалга певачка да забие гвоздея на програмата и в дискотеката нахлули полицаи. Музиката спряла и започнали проверки както си му е редът – лични карти, фенерчета в лицето и в снимките и т.н. В крайна сметка се разминало без особена тупурдия, никой не бил арестуван, а певицата и феновете й добре са се повеселили.
И пътят за града е почти като във вицовете:
„Перник – мястото, където законът свършва“
– до всяка табела има камионетка на жандармерията. Ако не уцелиш правилния момент, може и да те проверят. Голяма работа! Като си слушал толкова смешки за винкели и гоУфове, го приемаш за нормално. В Перник по пернишки.
Всичко това е заради акцията по издирване на тримата мъже, които МВР подозира, че са взривили банкомата в Сапарева баня миналата седмица и още няколко предишните месеци. Досега не са намерени, но полицията не спира да работи. И използва това за оправдание да не отговори на логичните, но неудобни за нея въпроси. Цялото това полицейско усилие дава хляб единствено на зевзеците и полива гордостта на баш перничаните, които са убедени, че от гоУфо по-бърза кола нема. А село Боснек, което към момента се титулува като Белия дроб на Перник, може да смени слогана със „Зоната на невидимите“. Слизаш у тамошната гора и ставаш невидим, не те лови ни хеликоптер, ни дрон, ни полицейско куче, ни барета. Шапка на тояга!
Шегата настрана, МВР наистина има нужда бързо да открие тримата заподозрени, иначе
командващите злополучната операция трябва да се скрият
Защото последствията от мащабната им и доста неуспешна акция могат да се превърнат в истинско бедствие. Едно на ръка е колко държавна пара беше потрошена за цялата тая организация. Тя щеше да се потроши тъй или иначе, защото в МВР знаят всичко друго, но не и как да направят читав бюджет. А и ако една държава сяда да брои стотинки, преди да заповяда спешна акция срещу престъпници, по-добре да се закрие.
Важните моменти тук са организацията, изпълнението и последващото поведение. Първо, от главния секретар на МВР Младен Маринов разбрахме, че поне месец въпросните заподозрени, които в момента се издирват под дърво и камък, са следени. Чудесно е, че органите са имали представа кой се готви да троши банкова собственост, но остава неясно
защо следенето не е било денонощно
– в крайна сметка така са пропуснати обирите на няколко банкомата, които за нещастие на полицията се взривяват посред нощ, а не в работно време.
Второ – очевидно полицията успява да се организира бързо след последния удар на бандитите и започва преследване от Дупница към Перник. Край Боснек е направена полицейска блокада. Бегълците обаче се отклоняват, когато я виждат, слизат в дерето и се шмугват в боснешката гора. И неизвестно защо никой не ги преследва – с кола и пеш! Главният секретар обясни нелепата ситуация с аргумента, че е имало риск за живота на униформените. Това веднага роди виц: Вървят трима бандити по пътя, а срещу тях 250 полицаи – съвсем сами. А и какво да кажем за населението, което в момента се разминава със същите тези опасни бандити? Него кучета го яли.
Дали полицаите е трябвало да стрелят, както няколко пъти намекна главният секретар, е дискусионно. Ако бяха, вероятно щеше да стане още по-зле – МВР има горчив опит от операции със стрелба. Но все пак какво още може да направи полицията, освен да блокира пътя и да стреля по опасните заподозрени? МВР няма отговор на този въпрос. Просто се надява, че
ще стане някакво чудо и издирваните ще бъдат заловени
А че е нужно чудо, личи от факта, че полицията даже не е сигурна дали тези хора са на Витоша и по-скоро предполага, че са се измъкнали и са някъде из страната. А може и да са вече в чужбина. Казва ли ти някой…
Това, че изпълнението на акцията е неуспешно, може да се замазва няколко дни, но след това става нелепо. През уикенда главният секретар даде интервю за Нова телевизия и даде интересни семантични трактовки на случващото се.
„Аз не смятам, че сме ги изпуснали“, обясни Младен Маринов на въпрос защо 250-те полицаи изпуснаха крадците. „Нали не си представяте, че всичко става като на един филм, където виждаме и нещата зад кадър, всичко е режисирано. Тук нещата са малко по-различни“, укори той водещата. Маринов използва като коз факта, че знае кои са извършителите. „Не знаем кога, как и къде ще извършат удара, те имат няколко обекта, които са планирали предварително“, обяснява главният секретар, след като преди това е обяснявал, че групата е следена.
За полицията явно изобщо не стои въпросът дали можеше
разбиването на още един банкомат да бъде предотвратено,
а заподозрените да бъдат арестувани навреме. Със събирането на доказателства по тихия начин МВР не се справя особено добре. Затова – има взривен банкомат, има заподозрян, гоним го, евентуално го хващаме. Иначе има само оперативна информация (т.е. негодни за доказателства пред съд) за една група в Перник, която от много време се занимава с разбиване, образувала се е около един, заподозрян за множество обири, когото е невъзможно да осъдим, а самата група може да е взривила още не-знам-колко банкомата, но това пак е само оперативна информация.
Сега, няколко дни след хеликоптерите, дроновете, кучетата, баретите и жандармерията край Боснек, цялата държава уж търси тримата бегълци, КПП-та са алармирани, а полицаите продължават да стоят в Перник. Всъщност цялата надежда е заподозрените да се предадат сами, защото според Маринов били притеснени. Това, че не се предават, може да значи и че използват всяка минути, за да се отърват от онова, което ги притеснява. Така че дори да се предадат, доказателствата едва ли ще издържат в съда.
Засега има само един безспорен факт и той е, че престъпниците са в неизвестност. А МВР се надява да не бъде взривен още някой банкомат, та да не стане съвсем за посмешище.
И апропо – какво стана с бандата за отвличания?