Хора, които се чувстват омерзени, не припознават проекта на Слави Трифонов.
Те търсят нещо, което е по-интелигентно и по-рационално, да свърши работа.
Проектът на Слави Трифонов по-скоро го търсят стихийни хора, които хем са недоволни, хем се чувстват излъгани, защото Бойко Борисов и компания са много по-близо като компания и натюрел.
В последните години протестиращите хора предявяват искане никакви политици да няма до тях. От една страна са прави да нямат доверие на политиците, че са един дол дренки, кандидати за баницата.
От друга страна обаче аморфните протести не могат да доведат до нищо. Вижте, че по-концентрирани са оказват протести, които имат ясни и конкретни искания, дори когато касаят една по-малка група. Както са майките на децата с увреждания, които имат ясен проблем, достатъчно са интелигентни, знаят как да го решат и са много упорити, когато преследват властта.
Започва да излиза проблемът на огромната част от българите, които се чувстват бедни. България е на последно място по стандарт в ЕС. Това не е ляво-десен въпрос. От три години самите работодателски организации признават, че имат проблем не с квалифицирана работна ръка, а с всякаква работна ръка. Това значи, че от България продължава да изтича млада сила.
Тук някой получава 500 лв. запалата, защото му казват, че е нископроизводителен и нискоквалифициран, но като отиде в друга държава на Запад, започва да получава други пари. Без да е изоставащ и без някой да му казва, че е мързелив и нискоквалифициран.
Начинът, по който нашите назначени капиталисти третираха подарения им капитал, е горе-долу като на Николай Банев – сина на най-младия партизанин в Хасковско. Тези не искат да си дадат сметка, че след още няколко години масата, тълпата, хората на наемния труд, бедните, ще им поискат сметка.
