Вместо да реши съществуващите проблеми, Европейският съюз тази година само ги умножи, пише New York Times. Например, с брекзит, така и нищо не е ясно, Меркел губи позицията си, а Макрон, на когото се възлагаха всички надежди, трябваше да отстъпи на уличните протести. Водещите страни от ЕС са заети със своите собствени проблеми и затова кризата се разпространява в цяла Европа.
Тази година Европа трябваше да възстанови реда у дома си: да ратифицира споразумението по брекзит, да смени ръководителя на съюза Меркел с Макрон, да ограничи популизма и да попречи на Унгария и Полша да се плъзнат от демократичния път. Според New York Times обаче всичко това не е постигнато.
В Европа кризите стават нещо обичайно. Но сега Европейският съюз вече няма силен лидер, който да го води през всички бури. По-рано с това се занимаваше Меркел, но тя скоро ще си отиде. А Макрон се сблъска с големи протести и дори рискува президентското си кресло.
Фактът, че кризата произлиза от трите традиционно най-големи сили в Западна Европа, които преди бяха източници на политическа стабилност, говори за това, че нито едно ъгълче на Европа не може да бъде имунизирано срещу политическите разкъсвания, които се разпространяват в целия континент след финансовата криза през 2008 г. и които набраха сила във връзка с миграционните проблеми.
Основният въпрос се заключава в това кой днес може да организира и води Европа, когато се променят поколения лидери в различни страни. Преди Меркел е била такава, но нейният наследник, Анегрет Крамп-Каренбауер, няма подходящ опит и тежест.
Мнозина се надяваха, че ще бъде заменена от Емануел Макрон, чиято програма за реформи трябваше да укрепи Франция. Въпреки това, след мащабни протести, той се съгласи да намали данъците и да увеличи заплатите и по този начин рискува да разочарова онези европейци, които харесваха просто твърдостта на неговите реформи. Някои вече го смятат за следващия френски президент, който е капитулирал пред уличните демонстрации.
Както уточнява авторът на статията, въпросът все още е и дали предложенията му няма да пробият дупка в бюджета на Франция, който вече рискува да надхвърли препоръката на ЕС за прага от 3% от БВП. В този случай страните-длъжници като Италия, Гърция, Португалия и Испания, на които Брюксел отдавна се опитва да наложи стриктна бюджетна дисциплина, също могат да променят своите бюджетни планове.
Френският политолог Доминик Моиси счита, че проблемите на ЕС са се увеличили, тъй като лидерите на ключови държави сега са се съсредоточени върху решаването на вътрешни проблеми. “Сега е моментът, в който Европа трябва да играе важна роля, но Европа е напълно концентрирана върху самата себе си и върху това, което ще се случи утре във Великобритания, Франция и Германия, привежда думите му изданието. – Най-много безпокойство създават Франция и Макрон. Макрон беше източник на надежда, но сега е източник на огорчения и гняв”.
Проблемите на ЕС се разпространиха извън границите на Великобритания, Франция и Германия в Швеция, където не могат да формират правителство, в Белгия, където популистите напуснаха правителството поради проблема с миграцията, Испания, Холандия, Дания, където расте народното недоволство. А според бившия дипломат Пиер Вимонт причините за това са еднакви навсякъде: икономическата политика, глобализацията, новите технологии, многополюсността на света, възхода на Китай.
Ново изпитание ще станат предстоящите избори за Европейски парламент през май и крайно десните партии в цяла Европа вече се готвят за тях. Според политолозите кризите ще стават все по-лоши. “Постепенно ще се появи нов политически пейзаж”, цитира авторът на статията в New York Times думите на дипломата Вимонт. “Можем само да се надяваме на появата на по-иновативни идеи в Европа”.
