Насилието, агресията, престъпността, отчаянието. Всеки ден на Територията. Тази сутрин военен отново изби семейството си, отново в Нови Искър. Днес почина и дядото от Белащица, пребит и ограбен за 200 лева. Друга новина пак от днес – почина жената, подпалила се от мизерия и отчаяние в с. Камен. Пак новина от днес – в с. Динково, 86-годишна жена е пребита и ограбена. Влошава се състоянието на ранения в Кюстендил. Все жертви. Които ще забравим след три дена. Поредните животи, отишли си сред кръв , пламъци и писъци. Европейско!
Апокалипсис сега. А ние като щрауси си заравяме главите в пясъка и предпочитаме да коментираме новичок и хибридни атаки, Гуйадо и парите на Венецуела, а не ужасът и адът, в които живеем.
Сървайвърът на Територията е ежедневен. Никой освен политиците и бизнесмените около тях не е застрахован да бъде пребит посред бял ден на улицата за някой лев. Или убит заради някой пръстен или ланец. Или просто защото е погледнал накриво или е бил на неподходящото време на неподходящото място.
Стресът ни докарва до постъпки, несъвместими с разума и оцеляването. Агресия, самонаранявания, емоционални изблици, липса на възможност за реална оценка на ситуацията, умишлено заравяне на главите в пясъка. Но това не решава нищо. Причината трябва да се излекува, не следствието. Защото в мизерията, в стреса, в отчаянието си, хората не са способни да мислят разумно. И се нахвърлят като животни едни върху други, убиват за стотинки, палят се, защото не могат да живеят повече като скотове!
И са САМО СТАТИСТИКА! Да си спомняте някой политик извън популистките изказвания да е обърнал внимание на тези случаи, да е отишъл да види ограбените старци по селата, да е отишъл при жената, която се запали сама, в болницата да попита ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, В ПРОСПЕРИРАЩА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ ХОРА САМИ СЛАГАТ КРАЙ НА ЖИВОТА СИ ОТ ОТЧАЯНИЕ ОТ МИЗЕРИЯТА? Няма да отидат. А ние предпочитаме да забравим, да сложим тези случаи в килера с вечното: „Слава Богу, този път не съм аз!“. ТОЗИ ПЪТ! А СЛЕДВАЩИЯТ?
Елена Гунчева
