Веднага си признавам, че икономиката и финансите не са ми силната част. От друга – имам здрав разум и още по-здрава логика. Прочитайки преди малко твърденията на Барни Ръбъла, че опрощаването на задълженията на Мюфтийството щяло да има благотворен ефект и да върне пари в бюджета, признавам, че поне десет минути правих интелектуални напъни да схвана мисълта. Не успях, да знаете!
От една страна, опрощаването означава, че тези пари се ОТПИСВАТ като дългове и повече нито се търсят, нито се събират, нито се плащат. Но Барнито пък йезуитски се извъртя, че било нещо не точно като опрощаване, а новиране на дълговете. Тук вече предлагам преподавателите му по облигационно и осигурително право да си направят публично харакири пред юридическия факултет.
Така или иначе, единственото ясно от ясните като тъмно блато мотиви на Барнито са, че бюджетът щял да има благотворен ефект от опрощаването. Защото, значи – тук моля феновете да се амбицират и да съсредоточат целите си интелектуални възможности – държавата щяла да плаща на Мюфтийството субсидии. Дотук добре. А то щяло оттук насетне да си внасяло осигуровките на служителите. И данъците. Всичко това – пак от парите, които ние – данъкоплатците, от нашите данъци, сме дали на държавата, а тя е дала като субсидия на Мюфтийството. А те може би ще решат от нашите пари да си платят, ако имат някакво желание осигуровките. Може пък да искат, ама да нямат желание! Може да има ново опрощаване, знае ли човек???
Уважавам честността у политиците. А, бе, излез, кажи: ДПС ни подкрепят, без тях губим властта, затова се споразумяхме. А сега – нито уважение, нито нищо! А на всички им е ясна сделката!
Пази Боже, от хора прости!
Елена Гунчева
