Това на практика е начисляване на лихви върху лихви, постановяват върховните съдии

„Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ“, постановява съдът.

ВКС специално коментира хипотезата на преструктуриране на кредита заради влошено финансово състояние на длъжника и уредбата ѝ във вече отменената наредба на БНБ, която действа от април 2008 г. до май 2014 г. (Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск). „Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД“, постановяват върховните съдии Емилия Василева, Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева. Т.е. и в периода, в който капитализацията на главница и лихви е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви.

Върховните съдии обаче постановиха, че олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм.

Делото, заради което ВКС отговори на тези въпроси, е по спор между длъжник и банка за кредит, сключен през 2007 г., по който до 2013 г. са подписани серия от анекси за „служебно преоформяне“. С тях просрочени лихви са прибавени към главницата на първоначалния кредит. Две съдебни инстанции постановяват, че това води до анатоцизъм, който е допустим само при двустранни търговски сделки, а в случая клиентът на банката е физическо лице. И окръжният, и апелативният съд в Пловдив постановяват, че уговорките за капитализация на просрочените задължения, направени в допълнителните споразумения, са нищожни.

Така банката поставя пред ВКС въпроса дали уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3 април 2008 г. чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД.

„В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 3 април 2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви“, заявява ВКС в решението си. И подчертава: „Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва“.

В решението ВКС напомня, че анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. БНБ не е приемала наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Така единственият нормативен акт, който дава възможност за начисляване на лихва върху лихва, е Търговският закон (в чл. 294, ал.2) и затова уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци.