Към неизбежните окончателни споразумения за петрола. Разбира се, извинявам се, но отдавна не съм виждал такова епично беззаконие по темата за петрола. Какво ли не написаха: от „защо Путин заряза Русия“ и „защо той лъже непрекъснато“, до „Русия освободена от поробителското споразумение“ и „от гледна точка на Русия, ОПЕК няма смисъл“.
Това е пълна глупост, сякаш нямаше 20 години, за да се разбере отдавна (за някои вече от люлката): светът е много по-сложен от едноизмерния мозък на току-що новопоявилите се диванни петролни специалисти.
Политиката в такъв свят дори не е шах, където те жертват пешки с надеждата за светло бъдеще. Това е джудо, където те използват енергията на противника срещу него. Колкото по-силен е врагът и колкото по-мощен е ударът му, толкова по-зле за него. Тактическото отстъпление е маневра, създадена, за да запази силата и да привлече на своята територия, където остава да хване и технически умело да го надиграе. В същото време в края неусетно го потупвате по рамото с усмивка. Задължително с усмивка. С приятелска.
Накратко, достатъчно с тези сополи, че Путин обединява Русия или бравурни весело-патриотични лозунги, според които ние с един удар всички разбихме. Никой не се интересува от всички тези ваши примитивни епитети, ароматизирани с безполезен патос.
Добре, нека да поговорим за петрола като феномен, който има братя близнаци (или сестри).
Харесва ви или не, голата същност на OПEК е картелен сговор.
Добре ли е или лошо? Зависи по какъв начин поглеждаме на нещата:
– ако купувам, това е нещо лошо,
– ако продавам, тогава добре.
Пълни глупости. Дори в една държава винаги има купувачи и продавачи на един и същ продукт, както и всички негови производни, представляващи често безкрайни производствени вериги, където разкъсването на една връзка може да бъде фатално. Разривът, например, може да настъпи от скок на цената в едната или другата посока.
Следователно OПЕК не е нито лош, нито добър. Това е просто даденост, без която не можем да минем. И ако дадеността престане да работи или загуби ума си, тогава трябва да я съживите, за което джудото е най-добрият начин: да отстъпите и … по-нататък по списъка.
Като цяло, връщайки се назад (ОПЕК е картелски сговор), трябва да се научим: от известно време на подобни споразумения им се дава смело отрицателен знак, до статиите в наказателните кодекси. Причина: нарушават основите, като конкуренцията, но най-важното – правата на купувачите, които обикновено са на прага на святостта.
Въпреки това, имаше и има изключения (близнаци), които не се различават особено от тези, попадащи в наказателния закон. Всички тези изключения по правило са на наднационално ниво или в най-добрия случай там, където могат да се спуснат – на държавно ниво. Двойни стандарти и нищо лично.
Нека се откажем от ОПЕК и да разгледаме няколко подобни (по мащаб) изключения.
1. Няма да стигнем далеч: практически всеки знае от люлката, че финансовата пирамида е много лоша и криминално наказуема. Бернар Мардоф, Сергей Мавроди и други завършиха лошо и правилно, защото посегнаха на свещеното. Свещеното е онова, което е позволено да се прави на съвсем различно ниво – на глобално геополитическо ниво, на което някои ловуват вече повече от 100 години. Няма да назовавам, познайте сами.
Първият път пирамидата се спука достатъчно бързо и се срути във Великата американска депресия. Тя избухна силно, защото беше незряла и не беше глобална. Тогава, за да се застрахова, беше решено да се превърне в глобална пирамида със собствени правила и с участието на максималния брой играчи, което беше майсторски тествано през 1944 г. (самият курорт на Куршевел Бретън Уудс). Пирамидата живя много дълго – цели 75 години и не се готви да се предава.
Всъщност, в живота първоначално съществуват двойни стандарти, демонстриращи фундаменталната разлика между частния и публичния (наднационален) подход към едни и същи явления.
2. Най-яркият пример за “изначално” е подходът към фалит.
Има фалити на физически и юридически лица, както и фалити на териториални държавни образувания. Последното се нарича по подразбиране (техническа настройка по подразбиране). Същността на всички тези разнообразни явления е една и съща – невъзможността да се плаща и обслужва тежестта на дълга.
В първите два случая има наказателна отговорност за умишлено „довеждане до фалит“.
На следващо място, преминаваме към различията. По-специално, в процеса на несъстоятелност юридическото лице може да премине или по процедура за възстановяване, или по ликвидация. Ликвидирането на държавата (нека оставим хората на мира) по някаква причина не е предвидено: няма примери за ликвидиране на такива самодостатъчни териториално-държавни формации за неплащане на дългове, тъй като няма ясно определени процедури за ръководството, което доведе до изключително небрежна и рискова финансова и икономическа политика, която доведе страната до дефолт.
В същото време обаче трябва да се има предвид: ако една страна в разумен (законов срок) дългосрочен план не може да се самоусъвършенства, видно от хронично недостатъчния и бюджет, когато разходите надвишават приходите (отново няма да соча пръста си) и не може да бъде стабилна, ако тежестта на дълга нарасне до размера, значително надвишаващ например БВП, това са стандартни признаци за фалит. И ако вече е решило да не прилага сурови мерки към дадена територия (и всичките й активи, включително населението), като я прехвърли на юрисдикцията на кредиторите (изцяло или отчасти), тогава неприлагането на наказателноправните мерки (вътрешни или международни) по отношение на ръководството е пример за двойни стандарти.
3. Или, например, протекционизмът, който се е откъснал. Същите двойни стандарти, но с един нюанс: винаги е лошо за целия външен свят, разкъсване на вътрешния пазар на други държави и добро за страна, която включва протекционистки мерки като защита на вътрешния пазар. Типичен дуализъм на разузнавача и шпионина.
И така, ОПЕК е напълно в съответствие с двойните стандарти, които проникват през целия ни живот от раждането до смъртта. Можете да унищожите този картел, но не можете да живеете нормално без него, което беше ясно демонстрирано преди месец.
Какво се случи след това? Много е просто: ОПЕК, която вече беше условна ОПЕК +, която напълно изчерпа ролята си във връзка с пристигането на петрол от САЩ, бързо пренасити пазара и очевидно спря да работи. Следващата среща в началото на март не се отрази добре на пазара и затова Русия я напусна. Това беше тактическо отстъпление, след което цялата световна петролна индустрия започна да кипи и да стои на задните си крака.
Освен това всички знаят всичко: задграничните емисари тичаха в паника, като сновяха между Москва и Рияд с очевиден опит да окажат натиск върху Русия. Москва неизменно дава същия отговор: без САЩ сделката е безсмислена. Тонът на Вашингтон вибрира като „игла за осцилоскоп“ и значително се промени от „ОПЕК е незаконен“ до „колко е добре, че се съгласихме“.
Многократният отговор на Москва (с нарастващ натиск и бушуваща вътрешна критика, обвиняваща Русия в предателство) се оказа капан, който вкара 22 производители на петрол в бившия картел от 13 + 3 държави (и според някои фрагментарни сведения до 31 държави), най-високото ниво е G20. Не без нелепия демарш на Мексико, но тук те или ще си стиснат ръце, или САЩ ще изпреварят с допълнително намаление. Трети път няма. Цената на въпроса обаче също е нелепа, като всички предишни демократични трептения от противниците на картелни конспирации.
По този начин, субтоталът изглежда абсолютно зашеметяващ: светът е на прага на покачване и стабилизиране на цените на петрола, без възможността отделните играчи да са палави и да се опитват да заобиколят всички. Подчертавам: това е междинен резултат, тъй като част от новите участници, за първи път принудени да поемат ангажименти, засега са „без портфолио“. Най-вероятно до края на годината или през 2021 г. бъдещата разширена ОПЕК или ще промени името си, или просто ще разпространи постоянни портфейли на всички (без никакви +), което трябваше да бъде доказано.
Това е, което се нарича джудо. С одобрителните коментари (удряйки едно рамо) на Москва, че като резултат всеки печели (потупвайки по рамото).
А това, което звучи зад кулисите, без вратовръзки и очи в очи, да знаете всички не е много полезно заради здравия сън.
PS: Много е лошо, дори в такава очевидна ситуация да се представя победата под формата на поражение с глупаво изчисление на уж изгубените милиарди долари за бюджета. Счетоводителите дори не изчисляват колко вече е потенциално спечелил бюджетът поради паралелното отслабване на рублата, от което хазната ще получи трилиони до края на годината.
